Американо-английското авиационно командуване в Тунис направи извод, че за пръв път от всички войни противниковите предни позиции са пробити със силите на авиацията и въздушните сили са ключът на победата. Но пробивът в противниковата отбрана беше извършен не само от авиацията. Дъжд от артилерийски снаряди от 1000 оръдия се стовари върху отбранителните позиции на противника. Артилерийската подготовка се проведе на участък от фронта, широк около 3 км.
Към 11 часа сутринта на 6 май две пехотни дивизии (46-а английска и 4-а индийска) в полоса от 2,7 км пробиха главната полоса на противника. В пробива влязоха 6-а и 7-а бронирана дивизия. През деня те се придвижиха само на няколко километра. До Тунис оставаха още 25 км. Към края на деня на 7 май английските бронирани дивизии завзеха гр. Тунис. На същия ден американски и френски войски завзеха гр. Бизерта.
Италиано-немските войски бързо отстъпиха на полуостров Бон, надявайки се за евакуация на остров Сицилия. Както отбелязва Фулер, въпреки „съкрушителните удари голяма част от силите на противника бяха още непокътнати“440.
На нос Бон, използувайки високата верига хълмове, италиано-немските войски създадоха укрепени позиции и се готвеха на тях да окажат съпротива на противника. Обаче, като се убеди, че за по-нататъшната евакуация на войските няма необходимите транспортни средства, италиано-немското командуване капитулира. На 12 май американо-английското командуване официално съобщи, че съпротивата на италиано-немските войски в Северна Африка е прекратена. По немски данни, бяха пленени около 150 000 немски и 100 000 италиански войници и офицери.441 Тези данни съвпадат с английските. Фулер пише, че на 12 май „252 415 немци и италианци сложиха оръжие“442.
Тази обща цифра на пленените включва не само бойния състав, но и всички тилови учреждения, а също и всички лица от италианска и немска националност, които се събраха на полуостров Бон с надежда за евакуация.
ГЛАВА VI
РАЗГРОМЪТ НА НЕМСКОФАШИСТКИТЕ АРМИИ ПРИ КУРСК — ЗАВЪРШВАНЕ НА КОРЕННИЯ ПРЕЛОМ В РАЗВИТИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА В ПОЛЗА НА АНТИХИТЛЕРИСТКАТА КОАЛИЦИЯ
Проваляне откриването на втория фронт в Западна Европа през 1943 г. от управляващите кръгове в САЩ и Англия
Разгромът на немските армии при Сталинград засили анти-съветската дейност на реакционните кръгове в САЩ и Англия. Те полагаха всички усилия, за да задържат откриването на втория фронт.
На конференцията на американо-английските представители в Казабланка, състояла се през януари 1943 г., „беше решено, че най-близката кампания (под наименованието «Хаски») ще бъде насочена срещу Сицилия“443. Това решение означаваше, че вторият фронт в Европа през Ламанш няма да бъде открит и през 1943 г. Основните военни усилия на САЩ и Англия през 1943 г. се ограничаваха в района на Средиземно море.
Вместо започване на военни действия срещу фашистка Германия в Западна Европа Рузвелт и Чърчил одобриха в Казабланка плана за въздушно настъпление над Германия чрез провеждане на стратегически бомбардировки. Това беше план за водене на въздушна война „независимо от земните операции…“444 Не е трудно да се види в този план за въздушно настъпление над фашистка Германия стремежът на управляващите кръгове в САЩ и Англия да избягнат достигането на бърза и решителна победа.
Решението на англо-американската конференция в Казабланка за ново отлагане на нахлуването във Франция през Ламанш, вече отложено от 1942 г. за 1943 г., не попречи на У. Чърчил на 9 февруари 1943 г. да пише на Й. В. Сталин за това, че „ние също правим енергични приготовления според нашите ресурси за операцията по форсирането на канала445 през август, в която ще участвуват британски части и части на Съединените щати“446.
446
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. I, стр. 92.