Борбата на Съветския съюз за мир и колективна безопасност
В отговор на коварните замисли на подпалвачите на нова война съветското правителство предложи да се създаде система за колективна безопасност въз основа на равноправно сътрудничество с всички държави.
Политиката на борба за мир и дружба между всички народи произтичаше и произтича от самата природа на съветската държава. Първият декрет на съветското правителство след победата на Великата октомврийска социалистическа революция беше декретът на мир, приет от II Всерусийски конгрес на Съветите на работническите и войнишките депутати на 8 ноември 1917 г. От този момент съветското правителство с обединените усилия на миролюбивите народи провежда последователно политика на мир и колективен отпор на агресора.
Съветският съюз възглави борбата на всички прогресивни сили против подпалвачите на нова война, против поробването и заплахите от поробване на свободолюбивите народи от фашистките агресори, за освобождение на народите в целия свят от фашисткото и империалистическото робство.
Миролюбивата политика и мирната инициатива на съветската държава предизвикваше и предизвиква дълбоко съчувствие и поддръжка от страна на трудещите се от цял свят. Комунистическите и работническите партии сплотяваха трудещите се от всички страни около Съветския съюз, който провеждаше миролюбива политика в интерес на цялото прогресивно човечество. Миролюбивата политика на Съветския съюз съответствуваше също така и на националните интереси на германския народ.
Комунистическите и работническите партии вдигнаха народите на решителна борба с фашистката агресия, против започването на Втората световна война, против реакционните управляващи кръгове и агентури на буржоазията в рбдовете на работническата класа, които способствуваха за подготовката на Втората световна война. Но всички усилия на Съветския съюз да обедини миролюбивите народи в света против фашистките държави и с това да не допусне започването на Втората световна война „не се увенчаха с успех заради политиката на омиротворение на Хитлер, която се провеждаше от управляващите кръгове на Англия и Франция и американския монополистически капитализъм“40.
През април 1922 г. на генуезката конференция на великите държави съветската делегация предложи да се споразумеят за всеобщо намаление на въоръженията. През 1927 г. Съветският съюз е инициатор за пълното, всеобщо и незабавно разоръжаване. А в 1932 г. съветската делегация на конференцията по разоръжаването в Женева представи конкретна програма за всеобщо разоръжаване.
Конкретното предложение на съветското правителство беше отхвърлено от управляващите кръгове на буржоазните страни. Тогава съветското правителство предложи програма за частично разоръжаване. Политическите дейци на САЩ, Англия и Франция отклониха и тази програма. Те се отказаха също и от съветското предложение за създаване на постоянен орган за водене на борба за разоръжаване. С разговорите за разоръжаване империалистите прикриваха надпреварването във въоръжаването и бясната подготовка за нова война.
През 1933 г. съветската делегация в генералната комисия на конференцията по разоръжаването в Женева предложи да се приеме декларация за определяне понятието агресия и нападаща страна (агресор), за да се вземат предварителни мерки против всякакъв предлог на оправдаване на агресията.
Със съветското предложение за определяне на понятието агресор и нападаща страна се съгласиха редица държави. Съветското правителство настойчиво продължаваше да се бори за сключване на съглашение, насочено против агресивните сили. В резултат на това Съветският съюз, успя да подпише с редица страни в Европа и Азия конвенция за определяне на понятието нападение. Това беше сериозна победа на съветската дипломация в борбата за мир.
Упорито противодействие на съветската политика за организиране на колективен отпор срещу фашистката агресия оказаха управляващите кръгове на САЩ, Англия и Франция. Те провалиха в 1934 г. предложението на СССР за сключване на европейски пакт за взаимопомощ, а в 1936 г. погребаха в многобройните комисии и подкомисии на Обществото на народите предложението на Съветския съюз за сключване на пакт на колективна безопасност.
На 15 септември 1934 г. Съветският съюз по покана на 30 държави се яви в Обществото на народите с цел да използува тази трибуна в борбата за колективна безопасност и за обуздаване на агресора, за разобличаване помагачите на агресията. В 1935 г. само Съветският съюз се обяви против всякаква политика на колониално заграбване в Обществото на народите. Само Съветският съюз излезе в защита на равноправието и независимостта на Абисиния, която беше член на Обществото на народите.