Германското командуване не се страхуваше и през 1943 г. за своя тил в Западна Европа и продължаваше да усилва своите сили на съветско-германския фронт. На 1 август 1943 г. немскофашистките въоръжени сили се разпределиха по фронтовете по следния начин:
| Съветско-германски фронт | 204 дивизии (63,3%) |
| Балканите | 36 дивизии (11,1%) |
| Италиански фронт | 21 дивизии (6,5%) |
| Западна Европа (Франция, Белгия, Холандия) | 46 дивизии (14,2%) |
| Дания | 3 дивизии (0,9%) |
| Норвегия | 13 дивизии (4%) |
| Всичко | 323 дивизии |
40% от немскофашистките дивизии, намиращи се в Западна Европа, бяха докарани тук за доокомплектуване след разгрома им на съветско-германския фронт. Останалите дивизии имаха 30% некомплектуван личен състав. Танковите дивизии имаха от 90 до 130 танка вместо 209 по щат. 90% от всички излизащи от германската промишленост танкове се изпращаха на съветско-германския фронт и само 5–8% постъпваха за усилване на танковите дивизии на Запад.
Цялата артилерия на пехотните дивизии, намираща се в Западна Европа, беше на конска тяга. Повече от половината немски дивизии на Запад нямаха свои средства за придвижване. Редица части и съединения бяха окомплектувани с хора, по-млади от 20 и по-стари от 45 години. Голяма част от тях имаха различни физически недостатъци. Всички най-добри немски дивизии се намираха на съветско-германския фронт.
Към есента на 1943 г. шест групи дневни изтребители бяха разхвърляни по Белгия и Северна Франция. Между Мец и Париж се дислоцираха две групи нощни изтребители. На летищата в Холандия и Северна Франция имаше 9 бомбардировъчни групи и 5 запасни авиационни части. Всичко в състава на 3-и въздушен флот, който беше дислоциран на Запад, имаше 300 боеспособни бомбардировача и 160 боеспособни изтребителя, двумоторни и нощни изтребители. По това време 334 тежки зенитни батареи бяха разхвърляни по бреговата линия на френското крайбрежие с обща дължина 2400 км.461 Хитлеристкото командуване, дори и след като беше снето артилерийското въоръжение от „линията Зигфрид“, не можа да увеличи средната артилерийска плътност с повече от 1 оръдие на 1 км фронт на атлантическото крайбрежие на Франция. На крайбрежието на Сенския залив (Нормандия), където се извърши десантът на англо-американските войски през юни 1944 г., се отбраняваха всичко три немски пехотни дивизии (716-а, 352-а и 91-а) на фронт 80 км.
Основа на отбраната беше една отбранителна полоса, състояща се от отделни пунктове на 2–3 км от нивото на водата, разпръснати в дълбочина на 1,5–2 км. В дълбочината на отбраната не бяха създадени подготвени рубежи, които биха се заели предварително от войски.
Например немската отбрана при залива на Сена не би удържала и в 1943 г., както тя не устоя на ударите на англо-американските въоръжени сили през юни 1944 г.
Възможностите на въоръжените сили на САЩ и Англия през 1943 г. още повече пораснаха в сравнение с 1942 г. През 1943 г. в състава на въоръжените сили на САЩ имаше 7,7 милиона души, а във въоръжените сили на Великобритания — 5 милиона души.
Военното производство на САЩ и Англия през 1943 г. по най-важните видове въоръжение значително нарасна в сравнение с 1942 г. и съставляваше:
| Вид на въоръжението | САЩ | Англия | всичко |
| Танкове | 29,5 | 7,4 | 36,9 |
| Самолети | 85,9 | 26,3 | 112,2 |
В доклада на сенатската комисия на САЩ по въпроса за военната мобилизация се отбелязва този факт, че през 1943 г. САЩ разполагаха с такова количество кораби, които бяха достатъчни за прехвърляне на превъзхождащи сили за съкрушително настъпление срещу Германия. През 1942 г. в САЩ бяха построени кораби на обща сума 6,9 милиарда долара, а през 1943 г. — за 12,4 милиарда долара.462
Североафриканският театър на военните действия след капитулацията на италиано-немските войски в Тунис вече не отнемаше военните усилия на САЩ и Англия. И въпреки всички тези благоприятни условия САЩ и Англия отбягваха да открият втория фронт в Западна Европа. През август 1943 г. на Британските острови се намираше само една американска дивизия. Трансатлантическото корабоплаване беше изцяло заето със снабдяването на Средиземноморския театър на военните действия.
През 1943 г. продължаваха да действуват същите причини за управляващите кръгове в САЩ и Англия за протакането на Втората световна война, както и през 1942 г., причини от политически, а не от военен характер.463
Политическата цел на управляващите кръгове в Англия през Втората световна война ясно се разкрива от американския контраадмирал Ъфингтон: „Макар Чърчил на 3 септември 1939 г. да заяви в камарата на общините, че «се сражаваме за освобождаването на целия свят от чумата на нацистката тирания», истинската цел на английското правителство във войната се състоеше не в пълния разгром на Германия, а в отслабването й до такава степен, при което би могло да се възстанови равновесието на силите в Европа.“464
462
Wartime Production Achievements and the Reconversion Outlook, Was-chington, October, 9, 1945, p. 105.
463
През J 944 г. в армията на САЩ имаше 89 дивизии, от които 67 пехотни, една планинска пехотна, 6 бронетанкови и 5 въздушнодесантни (The War Reports, p. 266).