Правителствата на САЩ и Англия по най-безцеремонен начин се намесваха във френските работи и в дейността на Френския национален комитет за освобождение, като се стремяха да съставят комитет от удобни за тях лица. Политическите ръководители на САЩ и Англия много малко се считаха с де Гол. Характерен случай на пренебрежително отношение към него стана в Казабланка.
От 14 до 26 януари 1943 г. в Казабланка се проведе среща между Рузвелт и Чърчил. Постигнатото съглашение между англо-американските съюзници за заменяне откриването на втория фронт в Западна Европа с десанта на англо-американските войски на о. Сицилия доведе от своя страна до необходимостта да примири де Гол с Жиро и с това да се получи възможност за оказване на решаващо влияние при формирането състава на Френския национален комитет за освобождение.
Правителството на САЩ се съгласи да води преговори с де Гол едва след като американските позиции във Френска Северна, Северозападна и Западна Африка бяха здраво укрепени.
На де Гол на два пъти беше изпращана покана да дойде, но той категорично отказа, не искайки да поеме задължение към САЩ. В края на краищата срещата на де Гол с Рузвелт все пак се състоя. Де Гол беше принуден да отстъпи. Но преговорите в Казабланка не доведоха до желаните за САЩ цели. Де Гол не стана по-отстъпчив.472
Непосредственото съглашение на де Гол с Жиро през юни 1943 г. до такава степен раздразни правителствата на САЩ и Англия, че те поискаха уверение от комитета, че неговата дейност ще ги удовлетворява. Само след получаването на достатъчно доказателства правителствата на САЩ и Англия счетоха за необходимо да признаят Френския национален комитет за освобождение.
Каквито и да бяха антисъветските машинации на реакционните сили в САЩ и Англия, усилията на народите на тези страни бяха насочени към дружба със съветския народ, към укрепване на антисъветската коалиция. Обикновените хора в САЩ и Англия с възхищение следяха героичната борба на съветския народ и неговите въоръжени сили, които носеха на плещите си цялата тежест на борбата срещу хитлеристките пълчища. Американските и английските войници горяха от желание да нанесат непосредствен удар на фашисткия звяр в неговото леговище.
Поражение на хитлеристката настъпателна стратегия в битката при Курск
Й. В. Сталин на 16 март 1943 г. писа на Ф. Рузвелт, че операцията на о. Сицилия, „разбира се, не заменя откриването на втория фронт във Франция“473. Действително отбраната на о. Сицилия през лятото на 1943 г. отвлече само две немски дивизии. Основните сили на хитлеристката военна машина, както и по-рано, се намираха на съветско-германския фронт.
През лятото на 1943 г. немскофашисткото командуване реши да се реваншира за разгрома при Сталинград. Районът на Курск беше избран за нанасяне на главния удар. Съветското командуване разкри замисъла на врага, ето защо през лятото на 1943 г. при Курск се оказаха съсредоточени главните сили на страните.
На Курската дъга, дълга 580 км, се отбраняваха в първи стратегически ешелон войските на Централния фронт (с командуващ армейския генерал К. К. Рокосовски) и на Воронежкия фронт (с командуващ армейския генерал Н. Ф. Ватутин). Срещу тези фронтове противникът съсредоточи до 50 дивизии, в това число 14 танкови и 2 моторизирани. В състава на всички дивизии имаше 923000 души, около 2700 танка (в това число 600 тежки танка тип „Тигър“), повече от 4500 оръдия, около 1200 минохвъргачки и около 2000 самолета.
Съветската армия имаше количествено и качествено превъзходство и можеше да премине в настъпление, но това не влизаше в плана на съветското командуване.
Немскофашистките войски се готвеха да преминат в настъпление. Хитлеристкото командуване реши да обкръжи и унищожи съветските войски в района на Курск и с това да създаде условия за настъпление към Москва. При тези условия съветското командуване смяташе за най-целесъобразен начин на борба да се отбранява на заеманите позиции, предварително да изтощи и обезкръви противника в упорити боеве, а след това да премине в контранастъпление.
По указание на върховното главно командуване беше създадена дълбоко ешелонирана отбрана. Във втори стратегически ешелон се намираха войските на Степния фронт.
На 5 юли 1943 г. мощни танкови групировки на противника преминаха в настъпление. На Централния фронт към края на деня на 9 юли немскофашистките войски бяха спрени. За пет дена боеве противникът се придвижи на тесен участък от фронта само 10–12 км. На Воронежкия фронт противникът беше спрян към края на деня на 15 юли на рубеж около 35 км от предния край на отбраната.
473
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечест-венной войны 1941–1945 г., т. II, стр. 58.