Антифашистките настроения широко се разпространяваха и в италианската армия и флота. След Сталинград предишната вяра в мощта на германската армия изчезна. Ето защо англо-американците не можаха да срещнат и не срещнаха сериозна съпротива от страна на италианските въоръжени сили.
Към юли 1943 г. на о. Сицилия се отбраняваше 6-а италианска армия в състав от девет дивизии, от които четири пехотни и пет дивизии от бреговата охрана. Дивизиите от бреговата охрана бяха сформирани в края на 1942 г. от опълчение без военна подготовка. Бадолио беше принуден да заяви, че „тези дивизии нямаха никакво бойно значение“. При това в южната част на острова, където се набелязваше десантът на англо-американските войски, на фронт от 200 км се отбраняваха само две италиански дивизии.
В оперативно подчинение на командуващия 6-а армия бяха придадени две немски дивизии: 1-а танкова и 15-а моторизирана, намиращи се във втори ешелон. Тези дивизии, дори по английски данни, не бяха комплектувани 25%.
Военноморският флот на Италия не взе участие в отбраната на о. Сицилия. Около 175 италиански бойни кораба от различен клас поради голямото количествено и качествено превъзходство на обединените англо-американски военноморски сили в Средиземно море бяха скрити в пристанищата на Адриатическо море.
По данни на англо-американското разузнаване, общият брой италиано-немски самолети на о. Сицилия не превишаваше 160. Бившият началник щаб на групата армии „Югозапад“, Вестфал, в своите мемоари отбелязва този неоспорим факт, че англо-американските съюзници „прекрасно знаеха, че нямаше авиация на този театър на военните действия“475.
За завземането на Сицилия англо-американското командуване отдели 13 дивизии, в това число десет пехотни, една бронетанкова, тве въздушнодесантни и освен това една пехотна и две танкови бригади. Десантът се осигуряваше от 7000 самолета и 3200 бойни и спомагателни кораба с различно назначение. По такъв начин във въздуха и по море англо-американ-ското командуване имаше абсолютно превъзходство, а на суша шест пъти. Налице бяха всички условия за бърза победа.
През време на десанта на англо-американските войски дивизиите от бреговата охрана не оказаха никаква съпротива. При превземането на морската крепост Аугуста италианската съпротива се изразяваше в картечен огън, който скоро се прекрати. Освен това няколко изстрели бяха дадени от един немски танк „Тигър“. Морската крепост Сиракуза беше предадена без нито един изстрел.
Голяма част от деветте италиански дивизии се предадоха в плен. Задържащи боеве водеха немските войски, бавно отстъпващи към Месинския пролив. Англо-американското командуване се задоволяваше с фронтално изтласкване на немскофашистките войски от о. Сицилия.
На 17 август немските войски, вземайки със себе си военната техника, преминаха на южната част на Апенинския полуостров. Цялото разстояние от 200–220 км от района на десанта до Месинския пролив англо-американските войски изминаха за 39 дена (от 10 юли до 18 август) при среден денонощен темп на придвижване 5—б км.
От островите Сардиния и Корсика немското командуване успя безпрепятствено да евакуира на континента 35 000 немски войници и офицери с всичкото въоръжение и с голямо количество взети от складовете боеприпаси. Вестфал изразява учудване „защо противникът допусна войски с обща численост почти колкото корпус с пълно бойно снаряжение да се завърнат на континента и там значително да усилят отбраната. Той разполагаше с всички средства, за да попречи на това.“476
Това може да се обясни с нежеланието на англо-американ-ското командуване бързо да завърши военните действия в Италия. Поради това англо-американските войски извършиха десант през септември 1943 г. в района на Реджи ди Калабрия в Южна Италия вместо в Централна или Северна Италия.
Крайбрежието на Апенинския полуостров, дълго 3500 км, е много удобно за десант с изключение на участък, не по-голям от 200 км (от двете страни на Генуа). Следователно настъпващият може да извърши десант във всяко друго място на крайбрежието. Вестфал например пише, че във всяко отношение Италия беше лошо приспособена за отбрана от морето. Десантът в Южна Италия означаваше, че англо-американското командуване е решило да продължи тактиката на изтласкване на немците в Северна Италия. Вестфал основателно е дошъл до следния извод: „Кой ще оспорва този факт, че оперативният обхват с големи сили още през септември 1943 г. би довел до завоюването на Южна и Централна Италия.“477 Заедно с това съюзниците водеха фронтално настъпление и военните действия в Италия продължиха чак до пълната капитулация на хитлеристка Германия.