Поражението на немскофашистките войски при Курск оказа непосредствено влияние върху засилването на всенародното движение в Италия против фашизма. Италианските промишлени и финансови монополи се стремяха да запазят своето господство в страната в съюз с монархията и решиха да се избавят от главатаря на фашисткото правителство, Мусолини, чрез „дворцов преврат“. На 25 юли Мусолини беше арестуван и заменен с маршал Бадолио. На другия ден Бадолио изпрати телеграма в Берлин, че войната ще продължи. Пълното ликвидиране на фашизма не влизаше в сметките на едрата италианска буржоазия, която се боеше от организираното и последователно настъпление на народа.
Стремителното общо настъпление на съветските войски и въоръженото излизане на италианския народ срещу фашизма застави правителството на Бадолио на 3 септември да подпише съглашение за примирие с англо-американското командуване. В същия ден войските на 8-а английска армия извършиха десант в Южна Италия при поддръжката на 665 корабни оръдия. За условията, при които стана прехвърлянето на английските войски през Месинския пролив, широк 5–6 км, най-добре може да се съди по описанието на английския журналист А. Мурхед. Когато първите войници пристигнаха на брега, те не срещнаха там противника, ако не се смятат няколкото изплашени италиански селяни и дезорганизирани войници, чиято единствена мисъл беше да се предадат в плен на съюзниците. Ариергардът на немските войски бързо остъпваше към планината, разрушавайки след себе си мостовете.
Монтгомери седеше на носа на своята подводница, пиеше кафе със сухари и разсъждаваше за изкуството да се води войната. Тази идилична атмосфера беше нарушена само един път от немските пикиращи самолети, които неочаквано се появиха от облаците и хвърлиха бомби. Монтгомери веднага легна на палубата. Въобще десантът на войските беше извършен без загуби.478
На 9 септември англо-американското командуване обяви примирието с Италия. Немските войски, прехвърлени от Южна Франция, окупираха Северна и Дентрална Италия. В същия ден, 9 септември, в района на Салерно (южно от Неапол) се стовариха войските на 5-а американска армия. При абсо-лютно господство на англо-американските войски по море и във въздуха десантът се извърши много бавно, което позволи на немското командуване организирано да отведе своите войски от Южна Италия на предварително подготвените рубежи по реките Сангро и Кариляно (северно от Неапол). На тези рубежи се водиха боеве до края на 1943 г.
Немските военни историци с учудване отбелязват, че кампанията в Италия „се затегна“, както беше отбелязано и за Африка, „с бавния характер на действията на съюзниците“479. Не скриват своето учудване и някои английски военни публицисти. Например А. Мурхед пише: „Че в тази кампания имаше нещо не в ред.“480 Разбира се, Мурхед много не се доизказа.
Бавният и пасивен характер на военните действия в Италия, както и в Северна Африка, не се налагаше от обективни причини, а от военната стратегия, която се определяше от политическите цели на управляващите кръгове в САЩ и Англия — максимално да се изтощят Германия и Съветският съюз.
По такъв начин действията на американо-английските войски на о. Сицилия и в Южна Италия, започнати от тях през юли 1943 г., „не могат още да се считат за втори фронт“481. Италианската кампания на американо-английското командуване, която се провеждаше също както и североафриканската, далеч от жизнените центрове на хитлеристка Германия, не привлече от съветско-германския фронт нито една немскофашистка дивизия.
Решаващата роля на Съветския съюз в разгрома на хитлеристка Германия
В кампанията през първата половина на 1944 г. съветската армия разгроми големи групировки на противника на северозападното стратегическо направление и на южното крило на съветско-германския фронт. Бяха създадени условия за успешно развиване на настъпление в Източна Прусия, Полша и на Балканите.
Стана ясно, че Съветският съюз може сам да свърши с нацистка Германия и да освободи народите, поробени от германския фашизъм. Това застави управляващите кръгове в САЩ и Англия да побързат с откриването на втория фронт. Окончателната дата на десанта на англо-американските войски в Северна Франция беше определена на 6 юни 1944 г. Но и след това реакционните кръгове в САЩ и Англия не прекратиха своите антисъветски интриги, стремейки се да спасят фашистка Германия от пълния разгром и да натрапят на народите на Европа своето господство.
481
Й. В. Сталин. За Великата отечествена война на Съветския съюз, изд. БКП, 1954, стр. 95.