За тази цел английските ръководни дейци през юли 1944 г. отново предложиха във Вашингтон да използуват американските въоръжени сили „за настъпление на север от Италия, а след това проектираха нахлуването на Балканите през Истрий-ския полуостров“482. Само стремителното придвижване на съветската армия към границите на фашистка Германия застави ръководните дейци в САЩ и Англия да прекъснат преговорите и да разширят мащаба на нахлуването във Франция.
Десантът на англо-американските войски в Северна Франция е най-голямата, добре подготвена, комбинирана операция през Втората световна война. Тази операция се осъществи от съвместните усилия на сухопътните, въздушнодесантните, военноморските и военновъздушните сили.
Фашистка Германия се оказа в клещите на два фронта. Обаче основните й сили, както и по-рано, се намираха на съ-ветско-германския фронт. През юни 1944 г. съветската армия продължаваше да сковава на съветско-германския фронт сама 204 немскофашистки дивизии, от които 25 танкови. Това бяха най-боеспособните немскофашистки дивизии.
Съотношението на силите в началото на десанта беше в жива сила 2:1, в танкове 2,5:1 в полза на съюзниците. В самолети и бойни кораби абсолютното превъзходство беше на страната на англо-американското командуване.
Хитлеристкото командуване нямаше достатъчно сили и не можеше да окаже сериозна съпротива.
За периода от 6 юни до 12 септември 1944 г. немскофашистките войски бяха изтласкани от територията на Франция и Белгия в пределите на западните граници на Германия. Реакционните сили в САЩ се опитваха да задържат настъплението на англо-американските войски в дълбочина на фашистка Германия. Бившият американски президент, Херберт Хувър, излезе със съвет да не се бърза с настъплението. Американските монополи, имащи общи интереси с германските монополи, се надяваха, че немскофашистките войски ще успеят да спрат съветските войски на границата на Германия и че през това време ще успеят да се договорят с германските империалисти за съвместна борба срещу Съветския съюз. Политиката на реакционните сили в САЩ и Англия, насочвана към ограничаване размаха на военните действия на англо-американските въоръжени сили по суша, се прикриваше с фалшивата теза за възможното спечелване на войната с ожесточени бомбардировки на англо-американската авиация по военните обекти в Германия.
В доклада на комисията за изучаване резултатите от стратегическите бомбардировки се твърди, че „авиацията на съюзниците (на англо-американците — В. С.) игра решаваща роля през време на войната в Западна Европа“483. В началото на 1945 г. Германия „вече беше в безпомощно състояние“484. Тези твърдения не са съгласувани с американските данни за резултатите от бомбардировките над германската военна промишленост485:
| Години | Хвърлени бомби над страните в т | Производство на самолети | Производство на танкове |
|---|---|---|---|
| 1943 | 206 200 | 25 527 | 5996 |
| 1944 | 1 201 500 | 39 807 | 8344 |
От таблицата се вижда, че през 1944 г. производството на самолети и танкове порасна в сравнение с 1943 г. въпреки рязкото увеличаване на бомбардировките от англо-американската авиация.
От немските данни този извод напълно се потвърждава. До 1945 г. броят на немските самолети, излизащи от военната промишленост, непрекъснато нарастваше. През 1939 г. бяха произведени 2518 самолета, в 1940 г. — 10 247, в 1941 г. — 12 401, в 1942 — 15 409, в 1943 — 24 807 и в 1944 г. — 40 593.486
Няма съмнение, че англо-американската авиация провеждаше ожесточени нападения над Германия, но военната промишленост понасяше по-малки загуби, отколкото гражданското население.
По френски сведения през март 1942 г. въпреки усилените и системни бомбардировки военните заводи в Есен не бяха повредени от английската авиация. Английските бомби падаха близо до военните обекти. В резултат на това страдаше само работническото население, а най-важните промишлени предприятия в хитлеристка Германия имаха възможност да продължават производството на военни материали.
През март 1943 г. Леги с учудване записа в своя дневник, че „до този момент действието на германската военна машина не е в ни най-малка степен забавено от въздушните нападения на съюзниците“487 (англо-американските — В. С). И въпреки всичко това е така. По данни на германския институт за икономическо изследване, военното производство в Германия от началото на 1942 г. до средата на 1944 г. „нарасна повече от 3 пъти, а в сравнение с 1941 г. то порасна почти 5 пъти“488. Увеличаването на военното производство на фашистка Германия продължи до август 1944 г. „Максималното производство през юли 1944 г. е най-високо равнище на производство на въоръжение и военни материали, което никога не е достигала Германия.“489 Производството на отделни видове въоръжение и военни материали, например на пехотно оръжие (пушки, автомати, 210-мм минохвъргачки, леки пехотни оръдия, а също и боеприпаси за тях) беше много високо до пролетта на 1945 г. Производството на противотанкови фаустпатрони се увеличи от 0,4 милиона броя през октомври 1944 г. на 13 милиона през декември 1944 г. Военните материали, които бяха произведени само през 1944 г., „биха могли да стигнат за пълното въоръжаване на 225 пехотни и 45 танкови дивизии“490. През септември в авиационните заводи на Германия „бяха произведени 2950 самолета за изтребителната авиация срещу 1208 през февруари същата година“491.
485
The United States Strategic Bombing Survey, The Effect of Strategic Bombing on the German War Economy, October, 1945.