Масираните нападения на англо-американската авиация над Рур парализираха работата на много предприятия от черната металургия. Обаче планирайки дейността на тези предприятия през 1945 г., хитлеристкото ръководство се надяваше, че новата система на противовъздушна отбрана ще позволи за няколко месеца отново да пуснат предприятията в Рурската област и да повишат военното производство на Германия.
Запазвайки военната промишленост на Германия, англо-американската авиация извърши най-ефикасни нападения над Германия и окупираните от нея страни в края на войната, когато това вече не се налагаше от никакви военни съображения. Така например машиностроителните заводи в гр. Пилзен (Чехословакия) англо-американската авиация не ги бомбардира до последния ден на войната. Когато стана ясно, че тези заводи след хитлеристката окупация ще преминат в разпореждане на чехословашкия народ, на 25 април 1945 г. американо-англий-ското командуване ги подложи на варварска бомбардировка. Стотици бомби бяха хвърлени и над Лайпциг, Дрезден и други градове в Източна Германия.
Историческата истина се заключава в това, че военната машина на хитлеристка Германия беше сломена от съветската армия на съветско-германския фронт.
През 1944 г. съветската армия осъществи редица последователни настъпателни операции. Те се водеха по целия съ-ветско-германски фронт от Баренцово до Черно море, на фронт 3700 км в началото на годината и 2000 км в края на същата.
Съветските войски се придвижиха с боеве на запад от Новгород до Балтийско море повече от 300 км; от Витебск до Тилзит — на 550 км; от Жлобин до Варшава — повече от 600 км и от Запорожието до Будапеща — повече от 1200 км. Беше сломен целият немскофашистки фронт.
В хода на тази операция съветската армия обкръжи няколко големи групировки противникови войски, при това унищожаването им се извърши едновременно с по-нататъшното развитие на настъплението. През 1944 г. от 136 разбити и извадени от строя фашистки дивизии около 70 бяха обкръжени и унищожени.
Придвижването на англо-американските войски в дълбочина на фашистка Германия започна на 17 януари 1945 г., след като съветската армия на 12 януари 1945 г. премина в настъпление на фронт 1200 км от Балтика до Карпатите. През март съветската армия се намираше вече на 60 км от Берлин.
На 25 април съветските войски завършиха обкръжението на Берлин и в същия ден в района на Торгау на р. Елба се срещнаха с американските войски. На 30 април 1945 г. съветските войски издигнаха знамето на победата над Берлин. Последното решително настъпление на съветската армия във взаимодействие с англо-американските войски заставиха хитлеристка Германия на 9 май 1945 г. да капитулира безусловно.
Световноисторическото значение на подвига на съветския народ и неговите въоръжени сили се заключава в това, че те отстояха свободата и независимостта на своята родина, спасиха народите на Европа и Азия от фашисткото робство, изнесоха на своите плещи цялата тежест на борбата срещу главните сили на фашистките агресори.
Много видни държавни дейци в буржоазния свят не можеха да не признаят решаващата роля на съветската армия във войната срещу хитлеристка Германия. Ето какво писа например Рузвелт на 23 февруари 1943 г.: „Съвсем вярно е, че Червената армия и руският народ заставиха въоръжените сили на Хитлер да претърпят окончателно поражение и завоюваха за дълги времена възхищението на народа на Съединените щати.“492
Чърчил в личното си послание от 23 февруари 1945 г. изрази от своя страна безграничното си възхищение от триумфа на Червената армия, „която реши съдбата на германския милитаризъм. Бъдещите поколения ще признаят своя дълг пред Червената армия също така безусловно, както това правим и ние…“493 Пол Рейно в своите следвоенни мемоари отбелязва този неоспорим факт, че „руската армия изигра решаващата роля през Втората световна война“494.
492
Переписка Председателя Совета Министров СССР с президентами США и премьер-министрами Великобритании во время Великой Отечественной войны 1941–1945 г., т. II, стр. 57.