Заедно със съветската армия упорита борба срещу фашистките окупатори водиха чехословашките и полските корпуси, югославските и албанските партизански войски, а след това в общата борба се присъединиха румънските и българските дивизии. „Значителен принос в делото за разгрома на фашистка Германия внесоха народите на Франция, Англия, САЩ и другите страни от антихитлеристката коалиция.“495
Като верни синове на своите народи се проявиха комунистите от тези страни. Те бяха в първите редици на борците против фашистките агресори. Например Комунистическата партия на САЩ издигна лозунга: „Да защитим Америка, оказвайки всестранна помощ на СССР, Англия и всички страни, борещи се срещу Хитлер.“ В годините на Втората световна война компартията в САЩ изпрати във въоръжените сили 15 000 свои членове. За патриотизма на комунистите свидетелствуват и наградите, които те получиха за проявена храброст и мъжество.
През май 1947 във Вашингтон се състоя Общонационален конгрес на ветераните от Втората световна война, членове на компартията в САЩ. На този конгрес присъствуваха 1019 души, наградени с медала „Бойна звезда“, 44 души — с ордена „Пурпурно сърце“, 21 — с медала „Бронзова звезда“, 6 — с медала „Сребърна звезда“, 107 — с медала на авиацията, 9 — c кръста за отлична служба във военновъздушните сили и т.н.
Войниците и офицерите от въоръжените сили на САЩ и Англия, които смятаха Втората световна война за справедлива, освободителна, се показаха като най-добрите в страната. В хода на войната се изкова бойната дружба на народите, които се обединиха в антихитлеристката коалиция. Въпреки всички интриги на империалистическата реакция единството на антихитлеристката коалиция се запази до края на войната, което имаше голямо значение за постигане победата над фашизма.
По такъв начин второто военно нашествие на империали-стите над Съветския съюз завърши с пълно поражение. Победи съветският обществен и държавен строй, който възникна в резултат на Великата октомврийска социалистическа революция. Морално-политическото единство на социалистическото общество, социалистическата идеология, социалистическата стопанска система, организиращата и вдъхновяващата роля на комунистическата партия осигуриха непрекъснато нарастване на силите на съветската държава в хода на войната. Под ръководството на комунистическата партия съветският народ излезе от войната победител.
През годините на войната комунистическата партия въпреки големите загуби на фронта се увеличи на 1 600 000 души. Комунистите отиваха в боя в първите редици и със своя пример въодушевяваха воините от съветската армия за масов героизъм.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разгромът и ликвидирането на основните огнища на фашизма и световната агресия доведоха до това, че от империалистическата система отпаднаха редица страни от Централна и Югоизточна Европа и Азия, чиито народи установиха народнодемократична власт. След Втората световна война продължи процесът на разпадането на колониалната система на империализма. В колониалните и зависимите страни настъпи нов мощен подем на националноосвободителната борба против империалистическото господство. Тежък удар на цялата световна империалистическа система е историческата победа на великия китайски народ.
В резултат на победата на съветските въоръжени сили над фашистките агресори възникна лагерът на социалистическите държави начело със Съветския съюз, който се бори за справедлив мир и дружба между народите, за победата на социализма и комунизма.
Общите цели за построяването на социализма и комунизма, общата класова същност на социално-икономическия строй и държавната власт, взаимната поддръжка и помощ, общата идеология на марксизма-ленинизма обединяват социалистическите държави в едно семейство.
Образуването на единното семейство от социалистически държави, обединяващи почти един милиард души, е най-важният резултат от Втората световна война. Този исторически факт означава, че съветската държава окончателно излезе от положението на международната изолация. Социализмът излезе от рамките на една страна и се превърна в световна система.
495
К сорокалетию Великой Октябрьской социалистической революции (1917–1957 г.). Газета „Правда“, 15 сентября 1957 г.