Съветският съюз осъди агресивния пакт на хитлеристка Германия срещу Австрия. И не само осъди, но и се обърна към Англия и Франция и другите заинтересовани държави с предложение да предприемат съвместни колективни мерки, които биха могли да спрат по-нататъшния акт на агресия.
Английското правителство първо отклони категорично предложението на Съветския съюз да се свика конференция, насочена против нова агресия.
След заграбването на Австрия Хитлер „стана още по-смел особено когато узна, че Чембърлейн и Халифакс отхвърлиха предложения от Москва план за осигуряване на колективна безопасност против германската агресия“41.
На англо-френската конференция, състояла се на 28–29 април 1938 г., Чембърлейн и Халифакс се опитаха да докажат неизбежността на Мюнхен. Те пуснаха в ход версията, че Съветският съюз не ще отиде на помощ на Чехословакия. Управляващите кръгове на Франция от своя страна разпространиха също версията, че няма „никаква възможност за спасение на Чехословакия и да се избегне унищожаването на страната или завземането й от агресора“42. Тази измислица се разобличава от неопровержими факти.
В черните дни на Мюнхен, когато Франция и Англия продадоха на Хитлер свободата и независимостта на Чехословакия за задължението да започне война срещу Съветския съюз, единствен само Съветският съюз остана верен на договора с Чехословакия, активно излезе в защита на националната неза-висимост на чехословашкия народ и изрази готовност да й окаже даже и военна помощ. Съветските войски бяха готови да се притекат на помощ на Чехословакия и да изпълнят своя дълг.
Чехословашкият народ гореше от желание с оръжие в ръка да защищава своята свобода и независимост. Предложението на Съветския съюз отговаряше на интересите на чехословашкия народ. Чехословашката армия можеше и беше готова да се сражава против фашистките завоеватели. Чехословашката армия имаше в своя състав 45 добре въоръжени дивизии, в това число и 3 танкови дивизии. Германската армия по това време не притежаваше голямо превъзходство в сили и средства — в края на 1938 г. тя се състоеше от 35 пехотни дивизии, 5 танкови, 4 моторизирани, 4 леки, 3 планинско-стрелкови и една кавалерийска бригада43.
Обаче „тогавашното буржоазно правителство на Чехословакия отхвърли предложението на съветското правителство за помощ“44. Чехословашката буржоазия позорно капитулира пред фашистка Германия.
Решаваща роля в капитулацията на чехословашката буржоазия изиграха Англия и Франция. Чембърлейн и неговите френски съмишленици оказаха силен натиск върху управляващите кръгове на Чехословакия и ги заплашваха, че в случай на приемане военна помощ от СССР те ще отидат с хитлеристка Германия.
Погрешните сметки на мюнхенци се разбраха още в началото на 1939 г. В печата на западните държави се появиха първите статии, че хитлеристите жестоко са ги измамили и вместо да тръгнат срещу Съветския съюз, се канят да се обърнат на Запад.
На 1 февруари 1939 г. френското правителство с тревога обърна внимание на английското правителство на факта, че „излизането на Германия, което отначало се набелязваше към Източна Европа, може да се окаже насочено против Запад“45. Реакционните сили на Англия и Франция не искаха да се примирят с този факт, че техният план за насъскване фашистка Германия против Съветския съюз може да се провали. С цел да усилят натиска над хитлеристите и да ги принудят да заплатят подписаната в Мюнхен полица, правителствата на Англия и Франция предприеха през март 1939 г. нови маневри. Те започнаха преговори със Съветския съюз за взаимопомощ, които продължиха четири месеца.
В хода на преговорите Англия и Франция се опитаха да натрапят на Съветския съюз едностранчиво задължение, да оставят Съветския съюз един срещу друг с хитлеристка Германия, а самите те да останат настрана.
По англо-френския план Съветският съюз беше длъжен да окаже незабавна военна помощ на Англия и Франция в случай, че хитлеристка Германия извърши нападение над Белгия, Полша, Румъния, Гърция и Турция или непосредствено над Англия и Франция. Към всички горепосочени страни Англия и Франция имаха военни задължения. Освен това Съветският съюз се задължаваше да защищава прибалтийските републики (Литва, Латвия и Естония).
От своя страна Англия и Франция се отказваха да поемат върху себе си взаимно задължение към прибалтийските републики. Това беше коварен ход, пресметнат на „канализацията“ на хитлеристката агресия през Прибалтика. На Хитлер даваха ясно да разбере, че ако той нападне Съветския съюз през Прибалтика, последният ще се окаже без съюзници.
42
Documents on British Foreign Policy 1919–1939, Third Series, 1938, v. 1, London, 1949, pp. 220–221.
44
Речь Н. С. Хрущева на десятом съезде Коммунистической партии Чехословакии 12 июня 1954 г. Газета „Правда“, 13 июня 1954 г.
45
Documents on British Foreign Policy 1919–1939, Third Series, 1939, v. 4, London, 1951, p. 72.