Организаторите на военните блокове гледат на своите съюзници като на пушечно месо, което трябва да бъде първо хвърлено в трета световна война. С тази цел те възлагат на своите партньори от военните блокове да създадат сухопътни войски, фронтова авиация и спомагателни войски. Затова, че американските монополисти най-напред възнамеряват да използуват своите съюзници, потвърждават многобройните изявления на политическите и военните дейци на САЩ.
Американските империалиста монополизираха в своите ръце мощни стратегически военновъздушни сили. Това позволи на бившия началник на генералния щаб на американската армия, Брадли, на 29 юни 1949 г. да заяви, че в първия етап на третата световна война „на Съединените щати ще бъде възложена задача за стратегическа бомбардировка“496.
Задокеанските стратези се готвят да нанесат първоначалния удар с помощта на носители на средства за масово поражение (авиация и ракети) без предварително стратегическо развръщане на всички сухопътни сили, като смятат, че факторът внезапност ще играе решаваща роля в бъдещата война. Във връзка с това в САЩ се полагат сериозни усилия теорията за въздуш-ноатомната война да стане господствуваща военна доктрина. През 1956 г. авиацията на САЩ достигна до 26 000 самолета.
Във втория етап, който практически тясно ще се преплита с първия етап, основната тежест на воденето на войната по суша американските монополисти планират да възложат на своите сателити и съюзници. На 29 юли 1949 г. Брадли излезе с разяснение за това, кой ще носи основната тежест на войната през втория й етап. Той заяви, че „основното ядро на сухопътните войски ще постъпи от Европа“497.
На 11 август 1951 г. Айзенхауер като върховен главнокомандуващ на въоръжените сили на агресивния Североатлантически блок поясни на американските сенатори: „За да се сражаваме, нужни са войници и пушки. Съединените щати ще дадат пушки, а Европа — войници.498“
Сенаторът Тафт на 19 май 1951 г. също излезе с разяснение по същността на американската стратегия: „По-евтино е да се води войната със силите на войниците на чуждите държави, дори ако ни се наложи да ги снабдим със снаряжение, отколкото със силите на американските юноши, и Америка ще загуби много по-малко хора.“499
Председателят на комисията по финансирането на американски конгрес, Кенон, от своя страна заяви, че „в бъдещата война Съединените щати трябва да стъкмят войниците на другите страни и нека те изпращат своите младежи на смърт, вместо ние да изпращаме своите“500
На 12 декември 1954 г. държавният секретар на САЩ, Д. Дълес, произнесе реч, в която подчерта, че САЩ и занапред „ще разчитат на подвижните сухопътни сили на съюзниците“, а „приносът на Съединените щати най-напред ще се изрази с участието на военноморските и военновъздушните сили“. На 10 януари 1956 г. военният министър на САЩ заяви, че сега САЩ вземат участие в подготовката на 200 дивизии в зависимите от тях страни.
По такъв начин чрез създаването на всевъзможни военни съюзи американските империалиста се стремят да укрепят господствуващото си положение в капиталистическия свят, а с ръцете на съюзниците да вадят кестените от огъня, както това им се удаваше в миналите войни.
Американските империалиста залагат не само на въоръжените сили на Западна Германия, но и на превръщането на територията на Европа в главен център на военните действия, без да излагат на контраудари територията на САЩ. Преследвайки тази цел, те не се отказват от използуването на атомното оръжие в тактически рамки, т.е. в рамките на операциите по бойните полета и на театрите на военните действия в Европа.
Коварните замисли на „американските хитроумии стратези“ да поставят под контраудари чужди територии не ще успеят. На американските империалисти не ще им се удаде да воюват така, както това им се удаде в двете световни войни, не излагайки своята територия на опасност от контраудари.
Американските военни ръководители планират да използуват главните сили на своите сухопътни войски през третия етап на войната, когато сухопътните армии на противника и на съюзниците бъдат в достатъчна степен изтощени. Когато този момент настъпи, „САЩ тогава трябва да бъдат готови за третия рунд на войната, за да ударят по силите на врага, да завладеят неговите бази и да унищожат армията му в сухопътни настъпления от голям мащаб“. Така е определено съдържанието на третия етап на войната в американското военно списание „Арми информейшън дайджест“ от април 1949 г.
Плановете за война срещу СССР и страните с народна демокрация се разработват не само тайно в генералния щаб на САЩ, но и открито се пропагандира от реакционния американски печат. Чрез своя печат американските монополисти проповядват идеята за превъзходството на англосаксонците над другите народи, проповядват заграбването на чужди земи и изтребването на народите. В пропагандата на тези идеи американските империалисти надминаха своите предшедственици — немско-фашистките агресори.
496
Harry Pollitt. Negotiate Now, The Communist Party, s Policy for Peace, London, 1951, p. 5.