През ноември 1957 г., когато всички прогресивни хора в света тържествено отбелязваха четиридесетгодишнината на Великата октомврийска социалистическа революция, която откри нова светла ера в историята на човечеството, в Москва се състоя съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии от социалистическите страни, на което беше приета декларация, и съвещание на представителите на комунистическите и работническите партии, които приеха манифест на мира. В двата документа се подчертава, че комунистическите и работническите партии считат борбата за мир като своя първостепенна задача.
С всеки изминат ден се разширява движението на привържениците на мира. В редовете на борците за мир се намират и прогресивните сили в САЩ и Англия. Английските прогресивни сили например все повече и повече се убеждават в това, че „Русия не само няма никакви агресивни намерения, но и от ден на ден прави всичко възможно, за да се дойде до мирни преговори по всички въпроси с цел да се отстранят каквито и да било предлози за война. Политиката на Съветския съюз винаги е насочена към мир и дружески отношения с всички страни.“504
От нова война са заинтересовани само капиталистическите монополи, които получиха колосални печалби от двете световни войни. Политиката на шепата монополисти е в противоречие не само с интересите на работническата класа, но и с всички слоеве на капиталистическото общество — с интересите на селяните, интелигенцията, дребната и средната буржоазия. Всичко това увеличава силата на привържениците на мира.
Днес силите на мира наброяват в своите редове почти 1,5 млрд. души. Освен миролюбивите социалистически държави за делото на мира се борят редица несоциалистически миролюбиви държави. Като цяло тези държави съставляват обширна „зона на мира“.
По такъв начин почвата за възникване на агресивни войни ще се запази дотогава, докато съществува империализмът.
Обаче войната не е фатално неизбежна. В лицето на миролюбивия лагер на социализма „миролюбивите сили имат не само морални, но и материални средства за предотвратяване на агресията“505. Заедно с това трябва да проявяваме най-голяма бдителност. Докато не се постигне съглашение за намаляване на въоръжените сили и забраняване на атомното и водородното оръжие, докато не се създаде колективна безопасност и няма сигурни гаранции за здрав мир, трябва да не отслабваме своите усилия за укрепването на въоръжените сили и организацията на Варшавския договор, за да не ни изненада никаква провокация на империалистите.
Ако все пак империалистите разпалят нова световна война, тя неминуемо ще завърши с гибелта на цялата капиталистическа система и ще се установи вечен мир в целия свят.
ПРИЛОЖЕНИЯ
Вид на самолетите | Максимална скорост в км/ч | Таван в км | Далечина на полета в км | Бомбов товар в тонове | Оръдия | Картечници |
---|---|---|---|---|---|---|
Италия | ||||||
Изтребители | ||||||
„Фиат-50“ | 460 | 9700 | 680 | — | — | 2 |
„Маки-200“ | 500 | 9300 | 700 | — | — | 2 |
Бомбардировачи | ||||||
„Фиат-20“ | 430 | 9000 | 2000 | 1,5 | — | 4 |
„Савоя-79“ | 470 | 8400 | 3500 | 0,8 | — | 5 |
Германия | ||||||
Изтребители | ||||||
„Ме-109“ | 570 | 10 700 | 1000 | — | 2 | 2 |
„Me-110“ | 525 | 9500 | 1400 | — | 2 | 4 |
Бомбардировачи | ||||||
„Ю-87“ | 390 | 8100 | 850 | 0,7 | 1 | 3 |
„Ю-88“ | 510 | 9000 | 1650 | 1 | 1 | 5 |
„Хе-111“ | 418 | 7350 | 2400 | 1,4 | 1 (120-мм) | 6 (7,92-мм) |
Англия | ||||||
Изтребители | ||||||
„Спитфайер“ | 575 | 11 500 | 1000 | 0,2 | — | 8 |
„Хърикейн“ | 575 | 11 150 | 1260 | 0,2 | — | 12 |
Бомбардировачи | ||||||
„Велингтон“ | 426 | 8100 | 5000 | 2,7 | — | 8 |
„Халифакс“ | 438 | 6550 | 2400 | 6 | — | 9 |
САЩ | ||||||
Изтребители | ||||||
„Хитихаук“ | 575 | — | 970 | — | — | 6 |
Бомбардировачи | ||||||
„Бостон“ | 542 | 7420 | 1600 | 0,9 | — | 6 |
„Митчел“ | 490 | — | 4965 | 1 | 1 | 4 |
„Либерейтър“ | 500 | 12 000 | 4800 | 3,8 | — | 8 |
„B-17“ | 490 | 10 700 | 4880 | 5,8 | — | 12 |
Франция | ||||||
Изтребители | ||||||
„Моран-Салне (M-406)“ | 500 | — | — | — | 1 | 2 |
Бомбардировачи | ||||||
„Амио-351“ | 500 | 10 000 | 2500 | 2 | 1 | 2 |
„Бреге-690-03“ | 485 | — | 1150 | — | 1 | 3 |
505
Н. С. Хрушчов. Отчетен доклад на Централния комитет на КПСС пред XX конгрес на партията, изд. БКП, 1956 г., стр. 42.