Освен това в хода на преговорите се изясни, че англо-френските представители нямаха даже пълномощия за подписване на каквито и да е съглашения със Съветския съюз. Правителствата на Англия и Франция не искаха да подпишат никакво съглашение, което би могло да попречи на хитлеристите да нападнат Съветския съюз. Англо-френско-съветските преговори бяха прекъснати по вина на управляващите кръгове на Англия и Франция.
В тази неизгодна за СССР обстановка Германия предложи на Съветския съюз да сключат пакт за ненападение.
Съветският съюз беше поставен пред избора или да приеме с цел за самоотбрана предложението на германското правителство, или да отклони това предложение и сам да способствува за изпълнението на англо-френския план за бързото въвличане на Съветския съюз във въоръжен конфликт с Германия.
При пълна изолация на СССР съветското правителство беше принудено на 23 август 1939 г. да сключи с Германия пакт за ненападение. По своето значение този пакт беше пакт за самоотбрана, което позволи да се спечели година и половина време за засилване отбранителната мощ на СССР.
Що се касае до хитлеристите, те сключиха пакт за ненападение с цел да се маскират. Те смятаха, че изходът на войната ще бъде решен от фактора внезапност и изграждаха планове за реализиране на този фактор в подходящ момент чрез внезапно и вероломно нападение на Съветския съюз. Подготовката за такова нападение хитлеристите решиха да започнат най-напред със заграбването на Полша, а след това да осигурят своя европейски тил.
По такъв начин в продължение на всички години, които предшествуваха Втората световна война, Съветският съюз последователно се бореше за мир и колективна безопасност, против надпреварването във въоръженията, „като разоблича-ваше стремежа на военнопромишлените монополи на Германия, САЩ и Англия да въоръжават Хитлер и да го тласнат на Изток срещу Съветския съюз“46.
ГЛАВА II
„СТРАННАТА ВОЙНА“ В ЗАПАДНА ЕВРОПА (1939–1940 г.)
Нахлуването на немскофашистките войски в Полша
(Схеми 1–3)
Мюнхенският заговор на управляващите кръгове на Англия и Франция, които действуваха заедно с управляващите кръгове на САЩ, развързаха ръцете на германските империалисти за осъществяване на агресивните им планове. В Мюнхен Хитлер окончателно се убеди, че му откриха „зелена улица“ за поход на Изток. Самите англо-френски съюзници на Полша разчистиха пътя на немскофашистките войски към Варшава.
След окупацията на Чехословакия от хитлеристите събитията се развиха твърде бързо. На 3 април 1939 г. оперативното управление на вермахта получи указание от Хитлер да се започне подготовка за нападение на Полша. Тази операция беше наречена „Белия план“.
В директивата от 3 април 1939 г. особено внимание се обръща на необходимостта от подготовката на внезапно нападение. За тази цел се предвиждаше да се даде заповед за провеждане на маскирана или открита обща мобилизация само в деня на настъплението и по възможност в последния момент.
На 28 април Хитлер в райхстага заяви, че се анулира германо-полското съглашение за ненападение, подписано от двете държави в 1934 г. На 23 май на съвещанието на хитлеристките военни ръководители на армията, флотата и авиацията беше прието решение да нападнат Полша при първия удобен случай. В края на май 1939 г. започна подготовката на генералния щаб за осъществяване на „Белия план“. На 22 август германският генерален щаб определи окончателно датата за началото на военните действия срещу Полша — 1 септември 1939 г. Именно на този ден немскофашистките войски нахлуха в Полша.
По такъв начин предположението на Чембърлейн и неговите съмишленици, че след окупацията на Австрия и Чехословакия от нацистите ще последва нападение срещу Съветския съюз, се оказа погрешно.
За оправдаване на разбойническото нападение над Полша фашистите предприеха чудовищни провокации. Като повод за агресията те инсценираха нападение на немската радиостанция в Глайвиц на облечени в полска форма углавни престъпници от германските затвори.
Правителствата на Англия и Франция бяха принудени да обявят война на хитлеристка Германия. В 11 часа на 3 септември 1939 г. английският посланик в Берлин предаде нота на хитлеристкото правителство за обявяването на война от Англия на Германия; в 17 часа аналогична нота връчи и френският посланик. След Англия и Франция на хитлеристка Германия обявиха война и английските доминиони: Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканският съюз. По такъв начин Втората световна война започна като империалистическа война.
46
К сорокалетию Великой Октябрьской социалистической революции (1917–1957). Газета „Правда“, 15 сентября 1957 г.