Главната отговорност за започването както Първата, така и Втората световна война носи империалистическа Германия. Обаче не трябва да се забравя, че тези войни са подготвени от международната империалистическа реакция. До известна степен вина за нападението на фашистка Германия над Полша лежи и на англо-френските империалисти, които през лятото на 1939 г. прекъснаха преговорите със съветското правителство за колективни мерки против възможните агресивни действия на германските империалисти.
Нападението над Полша означаваше, че хитлеристите са решили да насочат своята агресия най-напред срещу англо-френско-американската капиталистическа групировка. Две капиталистически групировки — от една страна, Англия, Франция и САЩ и от друга, хитлеристка Германия, фашистка Италия и милитаристическа Япония — започнаха въоръжена борба за световно господство. На дело империалистическите противоречия между буржоазните страни се оказаха по-силни от противоречията между капитализма и социализма. Интересите на монополистическите обединения, които си съперничеха на световния пазар, „взеха връх над техните класови интереси и хитлеристка Германия предпочете отначало да удари по Франция и Англия“47.
За отблъсване на хитлеристкото нападение управляващите кръгове на Полша се оказаха съвършено неподготвени. Цялата следверсайлска политика на полските реакционни управляващи кръгове беше за подготовка на война съвместно с Германия против Съветския съюз.
Управляващите кръгове на Англия и Франция гледаха на буржоазнопомешчическа Полша като „на оръдие против болшевиките“48.
Само в 1939 г. след анулирането на съглашението за ненападение от хитлеристите полските военни ръководители разработиха план за защита на западните граници на Полша в случайна нападение от хитлеристка Германия. За основа на полския план залегнаха отбранителните действия дотогава, докато Англия и Франция не окажат на Полша ефикасна военна помощ. Полската стратегия изхождаше от предположението, че англо-френските съюзници веднага ще преминат в настъпление на Запад. Това ще принуди главното немско командуване да прехвърли основните си сили за защита на западните граници на Германия, в резултат на което ще се стабилизира фронтът, а след това да се премине в контранастъпление.
Полското командуване планираше да построи по своята 1800-км западна граница отбранителна полоса във вид на широка дъга до 1000 км. Обаче към построяването на непрекъсната, дълбоко ешелонирана отбранителна полоса полското военно ръководство даже и не успя да пристъпи. До април 1939 г. полските военни ръководители не се готвеха да усилят своите войски, намиращи се на полско-германската граница, за сметка предислоциране на части и сили, разположени по протежение на полско-съветската граница. Само след като се създаде явна заплаха за нападение от хитлеристка Германия, беше прието решение за разгръщането на двете трети от всички полски сили на западната граница на Полша.
По плана за мобилизация полската армия към края на сеп-тември 1939 г. трябваше да има в своя състав 30 кадрови и 9 резервни пехотни дивизии, 11 кавалерийски бригади, 3 планински бригади, 2 моторизирани бригади, 50 пехотни батальона, 7 батальона тежки картечници, 35 батальона народно опълчение, 28 дивизиона тежка артилерия, 10 дивизиона лека артилерия, 10 отделни сапьорни батальона, невлизащи в състава на пехотните дивизии, 29 танкови роти, 10 роти леки танкове („Викерс“), 10 бронирани влака.49
Полската авиция имаше в състава си 771 самолета.50 Към 2 септември 1939 г. мобилизационната готовност беше едва 66%, а планът за стратегическото ръзгръщане на полските войски беше изпълнен само 45%.
Шест полски армии — „Модлин“, „Торун“, „Познан“, „Лодз“, „Краков“, „Карпати“ и оперативната група „Нарев“ — се намираха в първи ешелон на оперативното построение (схема 1). Резервът на главното командуване се състоеше от всичко три резервни пехотни дивизии.
Полските военни ръководители се стараеха равномерно да прикрият цялата западна граница. Това лиши полското командуване от възможността да създаде ударни групировки за париране на главния удар на противника. Развръщането на главните полски сили в непосредствена близост до границата доведе до това, че полската армия попадна под съкрушителните удари на танковете и авиацията на противника, преди да бъде определено направлението на главния удар на немско-фашистката армия.
47
К сорокалетию Великой Октябрьской социалистической революции (1917–1957). Газета „Правда“, 15 сентября 1957 г.