Под натиска на своите народи правителствата на САЩ и Англия бяха принудени да сключат съглашение със Съветския съюз за съвместна борба срещу хитлеристка Германия. Предвоенната политика на управляващите кръгове в САЩ и Англия претърпя пълен неуспех.
Реакционните сили в тези страни и при новата обстановка продължаваха да провеждат същата „мюнхенска“ политика.
В периода, когато се разгръщаше Втората световна война, „мюнхенската“ политика имаше за цел да изтощи, да отслаби и да обезкръви Съветския съюз в единоборство с хитлеристка Германия и след това да се решава съдбата на народите на Европа и Съветския съюз. За тази цел реакционните сили в САЩ и Англия се стремяха да протакат откриването на втория фронт в Европа, стремяха се да провеждат „стратегия на малките дела“, за да дадат възможност на немския фашизъм да съсредоточи главните си сили и техника на съветско-германския фронт.
Антисъветската политика на англо-американските реакционери се прояви и в изкуственото затягане на военните действия по второстепенните театри през Втората световна война, какъвто беше например случаят в Северна Африка. Реакционната преса в САЩ и Англия използува кампанията в Северна Африка, а след това и в Италия, за да оправдае нееднократното неизпълнение на поетите от правителствата на САЩ и Англия задължения за откриването на втория фронт в Западна Европа през 1942–1943 г. В 1952 г. адмирал Фехтлер в до-клада си пред Националния съвет на безопасността на САЩ призна, че през Втората световна война „Северна Африка беше използувана само като второстепенен театър на военни действия“3.
През 1939–1940 г. войната в Западна Европа имаше странен и едностранчив характер. Управляващите кръгове в Англия и Франция избягваха да водят настъпателни действия срещу хитлериста Германия. Целта им беше да не попречат на хитлеристка Германия да нападне Съветския съюз. През 1941–1943 г. управляващите кръгове в САЩ и Англия също избягваха да водят войната срещу хитлеристка Германия, както трябва, като нееднократно отлагаха срока за откриването на втория фронт в Западна Европа, а военните действия на англо-американските въоръжени сили в Северна Африка и Италия имаха доста странен характер. Английското командуване например в продължение на две години изтласкваше от Либия в Тунис малката немска групировка (4 дивизии).
Англо-американските монополисти водеха политика, която да не пречи на хитлеристка Германия да воюва срещу Съветския съюз. От тази политика се определяше и военната стратегия — да не се бърза с откриването на втория фронт в Западна Европа.
Но въпреки надеждите на реакционните сили в САЩ и Англия Съветският съюз в хода на войната не само че не беше изтощен и отслабен, но излезе от нея още по-силен и могъщ. В същото време настъпваше по-нататъшното отслабване на капитализма, задълбочаваше се общата криза в световната капиталистическа система.
В Европа от приблизително 600 милиона души население около 300 милиона твърдо стъпиха в лагера на социализма и демокрацията. В Азия от един милиард и четиристотин милиона души население около половината от тях живеят в страните с народна демокрация, които тръгнаха по пътя на социалистическото строителство.
Отхвърлиха империалистическия гнет и такива страни, каквито са Индия, Индонезия, Бирма, Египет, Сирия и Ирак. Много други народи от колониалните и зависимите страни водят борба за национална свобода и икономическо възраждане.
В продължение на цялата своя история съветската държава неуморно се бореше и се бори за мир, дружба и безопасност между народите. Тази политика съответствува на социалистическия строй, на обективните закони на мирното икономическо развитие, присъщи на съветското общество.
На миролюбивия външнополитически курс на Съветския съюз и на страните с народна демокрация противостои външнополитическият курс на най-агресивните кръгове на съвременния империализъм, насочен към установяването на световно господство. Тези реакционни кръгове заради печалбите на финансовия капитал се стремят да задушат работническото, демократическото и националноосвободителното движение и да разпалят война срещу страните от лагера на социализма и демокрацията заради печалбите на магнатите на финансовия капитал. Този курс получи наименованието политика „от позиция на силата“.
В своята ненавист към всичко напредничаво и прогресивно реакционните милитаристични кръгове пр овъзгласиха за свой външнополитически курс унищожението на социализма, събарянето на властта на трудещите се в страните с народна демокрация и превръщането на свободните хора в роби на капитализма.