Полското командуване своевременно не отведе своите главни сили за заемане на отбранителни позиции на силните водни рубежи на такива реки, като Нарев, Висла, Сан, което можеше да съкрати фронта на отбраната до 600 км и при активната помощ на англо-френските съюзници би могло да спаси полската армия от разгром. Обаче тези естествени отбранителни рубежи не бяха използувани, а помощта от съюзниците Полша не дочака.
Надеждите на полското командуване за бърза и ефикасна помощ от Англия и Франция само ускори нейното поражение. Това потвърдиха и самите немци. Така например бившият началник щаб на групата армии „Юг“, Манщайн, пише, че „поражението на Полша беше неизбежно поради илюзиите, които хранеха във Варшава относно действията на съюзниците“51. Все таки какво представляваше полската отбрана? Тя се състоеше от система отделни съпротивителни възли и опорни пунктове с големи разстояния между тях. Тези разстояния поляците се стараеха да прикрият с минни полета. Плътността на противотанковите средства в полосата за отбраната на пехотната дивизия не превишаваше 1–2 оръдия на 1 км фронт на отбраната (схема 2). На най-важните направления се създаваха противотанкови ровове и ескарпи, но те не бяха непрекъснати и лесно можеха да бъдат обходени.
Сухопътните войски на фашистка Германия към 1 август 1939 г. наброяваха вече всичко 98 дивизии.
По данни на Манщайн, главното командуване на германските сухопътни сили изкара срещу Полша 42 кадрови дивизии, в това число и 24 пехотни 3 планинско-стрелкови, б танкови, 4 леки, 4 моторизирани дивизии и една кавалерийска бригада52. Във втория ешелон се намираха 16 дивизии, окомплектувани след мобилизацията53. Немскофашистките дивизии бяха въоръжени по-съвременно, отколкото полските дивизии.
За първи път немскофашисткото командуване употреби крупни танкови съединения за решаване оперативно-стратегически задачи. Танковият корпус се състоеше от две танкови и една моторизирана дивизия. В танковата дивизия влизаха два танкови полка с двубатальонен състав, два мотострелкови полка и моторизиран артилерийски полк. Във всеки танков батальон имаше по три роти леки танкове (във всяка рота с четири взвода по пет танка във всеки взвод) и една рота средни танкове със 75-мм оръдия (от три взвода). В ядрото за управление на танковата рота имаше по два танка. По такъв начин, ако се изхожда от данните, приведени в книгата на Гудериан „Танкове — напред“, всичко в танковата дивизия в пълен щатен състав се наброяваха 332 танка.
В географско и военно отношение хитлеристите имаха всички предпоставки за бърза победа. Германската територия от север и запад обкръжаваше значителна част от Полша. Освен това прекомерното разпиляване на полските сили отлично служеше на интересите на немското върховно командуване. Тези благоприятни условия позволиха на немското върховно командуване да планира обкръжаването на полските армии, които се бяха развърнали западно от Варшава, с два концентрични удара (схема 1). На север тези удари се нанасяха откъм Померания и Източна Прусия, а на юг — откъм Силезия. По плана на хитлеристкото командуване бяха образувани висши оперативни обединения: групата армии „Север“ (3-а и 4-а армия) и групата армии „Юг“ (8-а, 10-а и 14-а армия). Групата армии „Север“ (с командуващ Бок) се поддържаше от 1-и въздушен флот, а групата армии „Юг“ (с командуващ Рундщед) от 4-и въздушен флот. Двата флота имаха 1190 бомбардировача (в това число 200 пикиращи) и 700–800 изтребителя54. Операцията на групата армии се планираше на дълбочина от 200 до 250 км. Ударите се нанасяха по стиковете.
Главният удар на участъка на групата армии „Север“ се нанасяше от 3-а армия (с командуващ Кюхлер), която се развръщаше в района на Найденбург; на участъка на групата армии „Юг“ с 10-а армия (с командуващ Райхенау). И двата тези удара бяха насочени към Варшава по концентрични направления, за да се обкръжат главните сили на полската армия.
В центъра на стратегическото развръщане, срещу познанската издатина, заемаха за отбрана резервни немскофашистки войски в състав от осем пехотни дивизии55.
По такъв начин за разлика от полските сили, които бяха равномерно разхвърляни на широк фронт, немските войски настъпваха във флангови групировки, далеч отстоящи едни от други, които „почти напълно се отказваха от действията в центъра (дъгата Одер — Варта)“56. В тези две флангови групировки в направлението на главния удар бяха съсредоточени основните сили на немците.
52
Състав на леките дивизии: два полка мотопехота, по два батальона във всеки, един батальон мотоциклетисти, един артилерийски полк (два дивизиона 105-мм оръдия) и танков батальон.