Групата армии имаше оперативно построение в един ешелон с отделни незначителни резерви. Пробивът на слабата полска отбрана се достигаше със силен първоначален удар.
Командуващите групите армии получиха задачи да проведат щателно маскирано стратегическо развръщане на войските, внезапно да пробият фронта на противника с крупни подвижни съединения, за да не дадат възможност на поляците да се изтеглят зад реките Нарев и Висла.
Внезапността се постигаше с това, че кадровите дивизии още в мирно време почти достигаха числеността, предвидена за военно време, а затова не се налагаше обявяване на мобилизация. Освен това кадровите дивизии уж „с учебни цели“, а така също и под предлог за участие в чествуването 25-годишни-ната от сраженията в Източна Прусия бяха прехвърлени в района за стратегическото развръщане на групата армии „Север“. Леките пехотни и моторизирани дивизии бяха струпани в централната част на Германия под предлог за „есенни маневри“. За маскировка танковите корпуси се наименоваха армейски корпуси. По такъв начин за разлика от Първата световна война (1914–1918 г.) „развръщането се провеждаше без официално обявяване на мобилизация“57.
На 1 септември 1939 г. 1-а и 4-а танкова дивизия от 16-и танков корпус се намираха в първи ешелон на 10-а армия, а 13-а и 29-а моторизирана дивизия от 14-и моторизиран корпус — втори ешелон, като започнаха настъпление от района на Крайцбург, пробиха полския фронт, разсякоха полската армия „Лодз“ (пет пехотни дивизии и две кавалерийски бригади) на две части и излязоха на пътя за отстъплението на полските войски към Варшава. В резултат на внезапното нападение 4-а танкова дивизия премина Варта по оцелелите мостове.
Основната форма на бойния ред на немскофашистките войски беше „клин“. На върха на „клина“ настъпваха танковете, след тях моторизираната пехота и на края в основата на „клина“ — пехотата, която настъпваше с отстъп вдясно и вляво и осигуряваше фланговете на „клина“.
В главните направления полосата за настъпление на немските дивизии беше от 3 до 5 км, а на второстепенните от 6,5 до 7 км.
Дивизиите, полковете, батальоните построяваха своите бойни редове обикновено в два ешелона. В звеното взвод — рота пехотата настъпваше във верига. До започването на атаката от пехотата и танковете се провеждаше авиационна подготовка. Основните огневи задачи се решаваха от авиацията и танковете. По главното направление се предвиждаше следната средна тактическа плътност на 1 км фронт: от 1,5 до 2,5 пехотни батальона, 30 оръдия, до 60 минохвъргачки и 10–15 танка.
За основни форми на маньовъра немците считаха фронталния удар, обхват и обход, при това предпочитание се отдаваше на обхода.
Отделните полски отбранителни позиции, оборудвани във вид на система от опорни пунктове и разположени на голямо разстояние една от друга (например източно от Бит), хитлеристите не атакуваха, а просто ги обходиха. По такъв начин също бяха взети и укрепените райони в Млава и Грудзендз.
Войските на 4-а немска армия (с командуващ Клюге), която настъпваше от Източна Померания, без особен труд преминаха през полския коридор и към 4-и септември установиха по суша връзка с Източна Прусия. На върха на немския клин, който разсече полския коридор, настъпваше 19-и танков корпус под командуването на Гудериан в състав 3-а танкова, 2-а и 20-а моторизирана дивизия, 10-а танкова дивизия от този корпус се намираше в резерв на командуващия 4-а армия. В полския коридор (западно от Грудзендз) 19-и танков корпус при съдействието на 23-а пехотна дивизия от 2-и армейски корпус обкръжиха 9-а и 27-а пехотна полска дивизия (схема 3). След това голяма част от силите на 4-а армия бързо се придвижиха източно от р. Висла на югоизток и юг и нанесоха удар в тила на полските части на рубежа Висла. На 8 септември 19-и танков корпус усили удара на левия фланг на 3-а армия в направление към Брест.
По-голямата част от полската авиация още в първия ден на войната беше унищожена на своите аеродруми от неочакваното нападение на немските бомбардировъчни съединения. Крупни сили от германската авиация извършиха едновременно налет над 21 полски аеродрум. По немски данни, „на 2 септември вече можеше без преувеличение да се каже, че немците имаха неограничено господство във въздуха над бойното поле“58.
Масираните налети на немскофашистката авиация нарушаваха (не позволиха) организираното провеждане на мобилизацията на полските въоръжени сили, а така също направиха невъзможно голямо прехвърляне на войски по ж.п. линии на страната. В по-нататъшния ход на войната срещу Полша немските военновъздушни сили се използуваха само за изпълняване на тактически задачи на бойното поле.