На 15 септември 1939 г. 19-и танков корпус в състав 3-а и 10-а танкова, 20-а моторизирана дивизия (2-а моторизирана дивизия беше определена за резерв на 3-а армия) и крепостната бригада „Летцен“ завършиха обкръжението на Брест, като преминаха на източния бряг на р. Буг. За 7 дена 3-а танкова дивизия премина повече от 250 км. Но, както беше принуден да признае Гудериан, „опитите да се превземе тази крепост с внезапно нападение на танковете се провалиха…“62 Три дена гарнизонът на Брест оказва ожесточена съпротива на отборната немскофашистка войска.
На 17 септември части от 19-и танков корпус югозападно от Брест установиха връзки с авангардните части на 10-а армия. Героичната съпротива на полските патриоти беше дезорганизирана от прибързаното бягство на фалиралото полско правителство. Фашистките управници на Полша изоставиха народа и армията на произвола на съдбата и избягаха в Румъния. В навечерието на Втората световна война Съветският съюз предложи на Полша да сключи пакт за взаимопомощ. Този пакт съответствуваше на стремежите на полския народ за братско сътрудничество със съветския народ и можеше да осигури защитата на Полша от посегателството на фашистката агресия. Но управляващите буржоазнопомешчически кръгове на Полша се отказаха от съюзни отношения със Съветския съюз и с това способствуваха за осъществяването на агресивните планове на фашистка Германия.
По вина на полските управляващи кръгове, които провеждаха антинародна вътрешна и антинационална външна политика, полският народ през септември 1939 г. загуби своята свобода и национална независимост. Немскофашистките завоеватели донесоха на полския народ неизброими бедствия и застрашиха самото съществуване на полската нация.
Немскофашистките завоеватели успяха да завършат окупацията на Полша в кратък срок. Това стана благодарение на широкото използуване на авиацията и танковете.
Трябва също така да се отбележи че немскофашисткото командуване, като обобщаваше бойния опит от Полша, подчертаваше необходимостта и в бъдеще да се започва война с бързо унищожаване на противниковата авиация и постигане на въздушно господство.
Новите тактически и оперативни принципи за използуване на танковете и моторизираните войски, поддържани от авиацията, за развитието на първоначалния удар с бързи темпове и обкръжаване на противника с метода на танковите клинове и клещи се оправдаха.
Немските подвижни войски осъществиха двоен обхват на полските сили — отначало на Висла в района на Варшава, а след това на Буг в района на Брест.
Танковите дивизии настъпваха в два ешелона. В първия ешелон влизаха два танкови полка. Всеки полк се развръщаше на фронт 1000–1200 м. При развитието на успехи танковите корпуси се откъсваха от своите главни сили на 80 и даже на 100 км.
Пехотните дивизии не успяваха да догонят танковите колони въпреки форсираните маршове. Това довеждаше до положение танковите дивизии да не могат всякога своевременно да получат поддръжка от страна на пехотата. Немскофашисткото командуване беше принудено в хода на кампанията в Полша да направи изменение в състава на танковите корпуси; пехотните дивизии бяха заменени с леки дивизии, а по възможност и с моторизирани. В течение на 1940 г. леките дивизии бяха постепенно преустроени в танкови дивизии.
По такъв начин не само политически, но и военни причини способствуваха за успеха на немсксфашистките войски. Типелскирх, който по това време беше началник на разузнаването при германския генерален щаб, пише, че новите оперативно-тактически принципи се оправдаха от практиката, „във всеки случаи срещу противник, който отстъпваше не само в техниката, но и в тактиката и в изкуството да управлява войските, срещу противник, който със своята безотговорност в оперативно отношение в действията до голяма степен осигури бързата победа на немските войски“.63
Създаване на бариера против безпрепятственото придвижване на немскофашистките войски на Изток
Съветското правителство разбираше, че се разширява хитлеристката агресия. Окупацията на Полша от немскофашистките войски, а след това на редица страни от Западна Европа беше само подготовка за нападение срещу Съветския съюз.
Съветското правителство нито за минута не се съмняваше, че хитлеристка Германия рано или късно ще нападне Съветския съюз. Ето защо то предприе мерки да създаде бариера срещу хитлеристката агресия, тъй като след поражението на Полша немскофашистките войски можеха да се окажат близо до жизнено важните центрове на СССР. Освен това украинци и белоруси в Западна Украйна и Западна Белорусия в резултат на рухването на полската буржоазнопомешчическа държава се оказаха пред опасността от ново поробване.