В същия ден, 24 август, Рузвелт изпрати на Хитлер послание, с което предлагаше германо-полският спор да се уреди с помощта на един от трите метода — преки преговори, арбитражно разбирателство или мирно посредничество.
Полското правителство изрази готовност да разгледа всички претенции на Германия посредством преговори и даде указание да своя посланик в Рим, Липск, да води тези преговори. На 1 септември 1939 г. Мусолини предложи на Хитлер да повтори мюнхенския опит и да свика конференция подобно на мюнхенската с участието на Полша. Но хитлеристите бяха вече решили да започнат войната за световно господство и Полша беше поредният обект в тази война.
На нюрнбергския процес се изясни, че хитлеристкият план за завоюване на световно господство има седем стадия. Първите пет предвиждаха подготовка за нападение на Съветския съюз по пътя на предварителното завоюване на всички европейски страни. Шестият стадий се наричаше „план Барбароса“ и означаваше нападение на Съветския съюз. Последният стадий — разгром на Англия и САЩ по море и във въздуха, на британските острови и на американския континент.
Военните мероприятия на Англия и Франция през 1939–1940 г., насочени срещу СССР
Към есента на 1939 г. Карелският провлак във Финландия беше подготвен от международната реакция като плацдарм за водене военни авантюри срещу Съветския съюз.
Провокациите на финландските реакционни кръгове доведоха до съветско-финландската война през 1939–1940 г. За започването на войната голяма роля играеха реакционните кръгове на САЩ. От трибуната на американския конгрес членът на този конгрес, Селер, на 4 февруари 1940 г. заяви, че САЩ въвлякоха Финландия във война. В тази война управляващите кръгове на Англия и Франция „смятаха да вземат активно участие…“82
На осемнадесетото заседание на англо-френския военен комитет в Лондон, което се състоя на 11 март 1940 г., френският върховен главнокомандуващ, генерал Гамлен, доложи, че „от самото начало на военните действия (30 ноември 1939 г.) между Финландия и Съветския съюз френското и английското правителство проявиха своята готовност да окажат на Финландия съществена и бърза помощ“83.
Правителствата на Англия и Франция с ускорен темп готвеха специален експедиционен корпус в състав от 150 000 души с цел да го прехвърлят на финландска територия за участие във войната против Съветския съюз. Бяха мобилизирани всички налични ресурси. Първата партида от въоръжение и припаси за експедиционния корпус бяха изпратени за Финландия на 20 декември 1939 г. Английските военни доставки съставляваха повече от 100 самолета, повече от 200 оръдия, стотици хиляди снаряди, авиационни бомби и противотанкови мини. Франция изпрати във Финландия 175 самолета, около 500 оръдия, повече от 5 хиляди картечници, милиони снаряди, ръчни гранати и друго снаряжение.84
Общият план за прехвърлянето на англо-френските войски във Финландия през Норвегия беше разработен към 16 януари 1940 г. Английското командуване не се безпокоеше относно получаването на разрешение от норвежкото правителство за пропускане на войските от специалния експедиционен корпус през територията на Норвегия. То беше уверено, че разрешение ще бъде дадено, когато английските кораби се появят в норвежките води.
Управляващите кръгове на САЩ също така оказаха съществена помощ на реакционното правителство на Финландия, което действуваше против интересите на народа. Правителството на САЩ на 2 декември 1939 г. провъзгласи „морално ембарго“ за продажба на редица стоки на Съветския съюз. Едновременно с това САЩ разрешиха на Финландия да закупи различно военно снаряжение. Оръжието на Финландия се продаваше чрез различни частни износители. От американските банкери финландското правителство получи заем в размер на 30 млн. долара. Бившият президент на САЩ, Херберт Хувър, лично се зае с организиране на бърза доставка за Финландия с американско въоръжение.
Наред с подготовката на плацдарм на север за нападение на Съветския съюз такъв плацдарм се подготвяше и на юг. На 9 януари 1940 г. генерал Гамлен и адмирал Дарлан получиха задачи да разработят план „за непосредствено нахлуване в Кавказ“85. Това беше така нареченият „Южен план“ за нападение на Съветския съюз през Балканите и Близкия Изток.
На генерал Гамлен операциите против СССР през Балканите и Близкия Изток изглеждаха по-изгодни. Преимуще ствата на „Южния план“ Гамлен обосноваваше със следните съображения: „общият театър на военните действия извънредно много ще се разшири. Югославия, Румъния, Гърция и Турция ще ни дадат подкрепления в размер на 100 дивизии; Швеция и Норвегия могат да дадат не повече от 10 дивизии“86.
84
Вж. Отто Винцер. 12 лет борьбы против фашизма и войны, пер. с нем., М., 1956, стр. 150.