Англо-френското разузнаване не съумя навреме да разкрие конкретно съдържанието на оперативния план на немскофашисткото командуване. За това, че германските кораби с войски се насочват към бреговете на Норвегия, Пол Рейно узна от вечерното съобщение на агенция Ройтер. Тази новина Гамлен научи от Пол Рейно, а когато съобщил за това на адмирал Дарлан, последният не можал да скрие удивлението си. През нощта на 9 април немска ескадра в състав тежкия крайцер „Блюхер“, броненосеца „Лютцов“, лекия крайцер „Емден“, три ескадрени миноносци, флотилия от миночистачи и транспортни съдове, с две хиляди души морски десантчици дебаркираха в Осло фиорд (схема 4). Всички норвежки брегови батареи открили огън и потопили тежкия крайцер „Блюхер“, когато той се движел по Осло фиорд, който има дължина 110 км. Огънят на норвежките батареи беше съсредоточен по първия ешелон на немската оперативна група от бойни кораби. Това позволи на втория ешелон—транспорта — да се приближи към брега и да стовари десантните войски с бойна техника. През деня на 10 април всички фортове капитулираха.
На най-важните норвежки летища кацнаха около 300 германски транспортни самолета („Ю-52“). Те стовариха около две хиляди войника с пълно въоръжение. Столицата на Норвегия, гр. Осло, беше завзета от въздушнодесантните войски, внезапно стоварени на летище Форнеб. Немскофашистките самолети кацаха на площадки без предварителна подготовка.
Сутринта на 9 април 10 германски ескадрени миноносеца пристигнаха в пристанището Нарвик и стовариха щаба на 3-а планинско-егерска дивизия, 93-и планинско-егерски полк в състав от три батальона, свързочни поделения, сапьорен батальон и зенитна артилерия — всичко 2400 войници и офицери. При стоварването на морския десант на немскофашисткото командуване се удаде да получи пълна внезапност при нападението. Десантът беше осигурен с коварни методи. В пристанището Нарвик се намираха два норвежки броненосеца от бреговата отбрана „Ейдевалд“ и „Норге“. Когато немската ескадра се приближи към пристанището, норвежците дадоха предупредителен изстрел. В отговор на това на флагманския кораб на немската ескадра се появи сигнал за изпращане на парламентьор. Норвежкото военноморско командуване прояви нерешителност. От това се възползуваха два немски ескадрени миноносеца. Те от упор пуснаха две торпеда, на двата норвежки броненосеца бе предизвикана експлозия и те потънаха. В резултат на внезапността дебаркирането беше извършено без бой. Голяма част от норвежките гарнизони бяха изненадани и приеха предложението за капитулация. Само пехотата по-рано успя да излезе от гр. Нарвик по протежение на ж.п. линия.
На другия ден пет английски ескадрени миноносеца влязоха незабелязано в Уфут фиорд, отправяйки се към Нарвик. Немското военноморско командуване не организира сигурно наблюдение на подходите към фиорда нито от брега, нито от корабите. С внезапно нападение английските кораби с торпеда потопиха два немски ескадрени миноносеца и повредиха един. Немците отговориха с огън от бреговите оръдия. Английският ескадрен миноносец „Харди“ беше унищожен от упор, ескадреният миноносец „Хантер“ получи повреда. След известно време върху него връхлетял при маневра друг английски ескадрен миноносец, ударил го и след време той потънал.
На 12 април в Уфут фиорд влезе английска ескадра в състав: линейния кораб „Уорспайт“, въоръжени с 380-мм оръдия, и 9 ескадрени миноносеца. Ескадрата без труд се справи с останалите немски ескадрени миноносци. Всички фиорди около Нарвик се оказаха в английски ръце. Но да направи десант, английското командуване не се реши, без да знае, че по това време в Нарвик се намираше само един пехотен полк.
Също така коварно, както при завладяването на Нарвик, хитлеристите действуваха и при завземането на някои други важни пристанища на Норвегия. Така например във фиорда Трондхейм влезе немскофашистка ескадра в състав линейните кораби „Гнайзенау“ и „Шарнхорст“, тежкия крайцер „Хипер“ и четири ескадрени миноносеца, водейки по морза преговори за мир. Норвежкото командуване което нямаше точни инструкции, се изненада, а норвежката артилерия дълго се колебаеше дали трябва да открие огън. Като се възползуваха от това объркване, немците направиха десант и се развърнаха за бой. Под насочените дула на тежките оръдия на немските линейни кораби гарнизонът на Трондхейм се предаде без бой.
Във военноморското пристанище Марвикен немците успяха да пленят без бой един ескадрен миноносец, пет миноносеца и няколко малки военни кораба. От своя страна и англичаните нанесоха на немците чувствителни удари. В района на пристанището Кристианзунд английска подводница с пряко попадение на торпедо потопи немския лек крайцер „Карлсруе“. На 10 април английски самолети потопиха в пристанището Берген немския крайцер „Кьонигсберг“. Обикновено немците, като завземаха някое пристанище, веднага извеждаха своите линейни кораби и крайцери от фиорда в открито море. Крайцерът „Кьонигсберг“ се задържа в пристанището и това доведе до неговата гибел.