В продължение на два дена всички по-важни пристанища на Норвегия, които бяха по протежение на 2500 км по бреговата линия, преминаха в ръцете на хитлеристите. В Осло, Нарвик, Трондхейм, Берген, Ставангер в първи ешелон бяха стоварени общо 10 000 души. За превозването на морския десант немскофашисткото командуване използува 270 транспорта и около 100 рибарски съда с парни двигатели с обща водоизместимост 1,2 млн. бруто-регистър тона. Стоварването се прикриваше от военновъздушните сили (60 бомбардировача и 40 изтребителя) и военноморските сили в състав 7 крайцера и 14 ескадрени миноносеца. Като завзеха Осло, немскофашистките войски започнаха настъпление към Трондхейм, Ондалснес, Берген и заеха тези пристанища, преди да се приближат английските кораби към тях. Норвежкото правителство издаде заповед за мобилизация и призова народа към съпротива. От немски източници се вижда, че „норвежките части често са поставяли немското командуване и войски в твърде затруднено положение“98. В първите дни на операцията загубите на немския военноморски флот общо съставляваха един тежък и два леки крайцера („Блюхер“, „Карлсруе“ и „Кьонигсберг“), два транспорта и един кораб на ПВО.
При все това организиран отпор срещу немскофашисткото нахлуване нямаше. Това се обяснява с факта, че хитлеристкото разузнаване с помощта на своя агент, бившия военен министър на Норвегия Куизлинг, дълго преди нахлуването беше проникнало във всички най-важни звена на държавния апарат и в необходимия момент парализира централните управления. Куизлинг помогна на немскофашисткото командуване да провали провеждането на организирана мобилизация на норвежката армия.
Главните сили на английската ескадра в момента, когато хитлеристите десантираха в Норвегия, се намираха още в открито море на път за Норвегия. „Англия беше изпреварена и изненадана… Нас ни надхитриха!“ — възклицава Чърчил в своите мемоари.99
Дебаркирането на англо-френските войски в Норвегия се започна едва на 14–15 април. Дебаркирането се извърши на 14 април в Намсус (160 км северно от Трондхейм) и на 17 април в района на Ондалснес (250 км на юг от Трондхейм). Дебаркирането се прикриваше от самолетоносачи, на чийто борд имаше 100 самолета. Но тези самолети се оказаха недостатъчни. На 17 април немскофашистки самолети в продължение на седем часа непрекъснато атакуваха английския крайцер „Суффолк“. Като получи тежки повреди, с голям труд английският крайцер можа да достигне до своята военноморска база Скапа Флоу. Бойният опит все повече показваше необходимостта от организирането на най-тясно взаимодействие между флота и авиацията. В Намсус дебаркира един френски полк алпийски стрелци (около 2500 души) и една английска териториална бригада (около 2000 души). Английският десант в района на Ондалснес се състоеше от 148-а и 95-а бригада. Следователно в първия оперативен ешелон бяха стоварени всичко четири бригади. Англо-френското командуване в Норвегия стоварваше войски от състава на 150-хилядния експедиционен корпус. Този корпус се състоеше предимно от тези части, които тайно се готвеха през зимата на 1939–1940 г. за изпращане във Финландия в помощ на Манерхайм. Англо-френското командуване до 12 март 1940 г. не успя да изпрати тези части във Финландия. Затова те се озоваха в Норвегия, но това количество беше твърде малко, за да задържи Норвегия като стратегически плацдарм, тъй като в момента на дебаркирането на англо-френския морски десант в Норвегия вече се намираха пет немски пехотни дивизии (в това число 163-а, 196-а, 69-а и 181-а) и две планинско-стрелкови дивизии (2-а и 3-а).
Англо-френското командуване смяташе да осъществи своя план, като се опре на поддръжката на норвежките въоръжени сили, в чийто състав имаше шест пехотни дивизии и 115 самолета.
От своя страна норвежкото правителство се надяваше да получи активна помощ от Англия. Но тази помощ беше оказана в малки размери. Опитът на англо-френското командуване да завземе трондхеймския опорен пункт по западното крайбрежие на Норвегия излезе безуспешен. През Донбас към Трондхейм без артилерия и тежки оръдия бе насочена 148-а бригада. Настъплението се водеше с разпокъсани групи, между които нямаше взаимодействие. На 24 април частите на бригадата попаднаха под фланговия удар на противника и отстъпиха назад в безредие. Немците взеха в плен командирът на бригадата.