От Намсус англо-френските войски се приближиха до Трондхейм на разстояние 80 км, но бяха обходени от двата фланга и върнати обратно. На 2 май англо-френските военни части бяха евакуирани от Ондалснес, а на 4 май от Намсус. През време на евакуацията на англо-френските войски немската авиация потопи два ескадрени миноносеца, които прикриваха товаренето на войските на плавателните съдове.
Евакуацията на англо-френските войски се извършваше под прикритието на норвежките войски, които нанесоха на немскофашистките завоеватели немалко загуби. По признанието на немски военни източници „особено висока оценка заслужава умението на норвежкия войник да се приспособява към местността, да се придвижва без пътища, а също точността на неговия огън“100.
Евакуацията на войските на англо-френските съюзници постави в много тежко положение норвежките войски, които още се отбраняваха в южните и средните части на Норвегия. Обаче голяма част от норвежките войски успяха да се оттеглят в планинските райони на страната, където продължиха да оказват решителна съпротива на завоевателите.
Англо-френското командуване направи още един опит да създаде стратегически опорен пункт в Норвегия, за да не позволи на хитлеристкото командуване да използува западното крайбрежие на Норвегия за военни действия срещу Англия.
През нощта на 13 май 1940 г. англо-френски десант (три френски батальона алпийски стрелци, два батальона от чуждестранния легион, една английска бригада, четири полски батальона и едно норвежко съединение, наброяващо от 3500 души, дебаркира в района на Нарвик (схема 5). В Нарвик се намираше немскофашистки гарнизон от 6000 души. Десантът на съюзническите войски, състоящ се от 24 000 души, на 28 май овладя Нарвик.
В началото на юни 1940 г. немскофашистките войски, отхвърлени от Нарвик към шведската граница, се оказаха в твърде тежко положение. Почти всички боеприпаси бяха изразходвани. Съвсем неочаквано англо-френските войски започнаха да отстъпват. Към 8 юни 1940 г. те напълно се евакуи-раха от Нарвик.
Евакуацията на англо-френските войски от Нарвик се обяснява с това, че вследствие поражението на Франция на съюзническото командуване се наложи да се откаже от по-нататъшното развиване на норвежката операция.
През цялото време на норвежката операция англичаните загубиха два крайцера, един корветен кораб и 9 ескадрени миноносеца.
Едновременно с Норвегия хитлеристите заграбиха и Дания. Тя бе окупирана за един ден, без каквато и да е съпротива, тъй като датският крал издаде заповед на армията да сложи оръжие. Рано сутринта на 9 април 1940 г. германските военни кораби влязоха в пристанището на Копенхаген. След като се стовариха от корабите, войските заеха града и кралския дворец.
По такъв начин окупацията на Норвегия и Дания от немско-фашистките войски показваше, че германският фашизъм не оправда надеждите на своите мюнхенски покровители. Хитлеристите се обърнаха на Запад много по-рано, отколкото смя-таха това управляващите кръгове на Англия и Франция.
Нахлуването на немскофашистките войски във Франция, Белгия, Холандия и Люксембург
(Схеми 6–11)
В периода на така наречената „странна война“ в Западна Европа господствуващите кръгове на САЩ, Англия и Франция хранеха надеждите да се договорят с Хитлер.
През февруари 1940 г. правителството на САЩ изпрати в Европа заместник-държавния секретар, Съмнер Уелс. Тогавашните управляващи кръгове на САЩ, Англия и Франция, от чийто име излезе Съмнер Уелс, усилено търсеха пътища за съглашение с хитлеристка Германия за сметка на Съветския съюз.
Английският министър-председател, Невил Чембърлейн, през зимата на 1940 г. много пъти даваше да се разбере, че Лондон би се съгласил на известни условия на почтен мир с такова германско правителство, на което биха могли да се доверят. В ролята на посредник Уелс посети Лондон, Париж, Берлин и Рим. Уелс трябваше да проучи възможностите за американско посредничество. На 3 март 1940 г. той се срещна с Хитлер, за да изясни условията на твърдо и надеждно съглашение с фашистка Германия. Хитлер в частност поиска връ-щането на всички бивши германски колонии; евакуацията на британските войски от Ирак; разоръжаването на Гибралтар, Малта и Сингапур; признаването на хегемонията на Германия в Централна и Източна Европа; гаранции, че скандинавските и балканските страни няма да бъдат използувани против Германия.