Ясно е, че английските империалисти не можеха да се съгласят на такива условия. Не бяха съгласни с тези искания и САЩ. Приемането на тези условия би облекчило хитлеристите в завоюването на световно господство.
Като предявяваха тези условия, германските империалиста напълно си даваха сметка, че САЩ даже от чисто икономически съображения не биха се съгласили със световното господство на хитлеристка Германия. Следователно на преговори за мир и хитлеристите не разчитаха. Те се стремяха към световно господство по пътя на тоталната война и твърдо се решиха на нея.
На 18 март 1940 г. в Бренер се състоя среща между Хитлер и Мусолини. На другия ден Съмнер Уелс узна лично от Чано за подготовката на голямо настъпление на запад под названието „Жълтия план“. Решението да се нападне Франция беше прието в края на септември 1939 г. на съвещанието на главнокомандуващите на армията, флота, авиацията и началник щаба на вермахта. Тревожният сигнал на Уелс западните държави приеха с недоверие. Реакционните сили в САЩ, Англия и Франция продължаваха с нетърпение да очакват кога хитлеристка Германия ще нападне Съветския съюз. Нали прово-кационното Мюнхенско съглашение се състоеше в това, че Англия и Франция да се обединят с фашистка Италия и хитлеристка Германия за по-бързото тласкане на германските фашисти към нападение срещу Съветския съюз. Обаче англо-френските империалиста се излъгаха. Стана така, както те съвсем не очакваха.
След окупацията на Дания и Норвегия на 10 май 1940 г. хитлеристите започнаха агресия срещу Франция. Настъплението се водеше на широк фронт през Холандия, Белгия и Люксембург. И така хитлеристката агресия, вместо да започне на Изток, започна на Запад. Предвоенната политика на управляващите кръгове в САЩ, Англия и Франция завърши с пълен крах.
Избухването на народно негодувание против политиката на английското правителство застави Чембърлейн да подаде оставка. Министър-председател на Англия стана Чърчил, обаче Чембърлейн си остана в състава на новото правителство на поста лорд-председател на съвета. На 13 май 1940 г., когато Чембърлейн се появи в парламента в новата си длъжност, депутатите на консервативната партия (управляващото болшинство от палатата) станаха от местата си и го приветствуваха с бурни овации на съчувствие и уважение.
По такъв начин „мюнхенската“ политика на Чембърлейн, която доведе до война, не беше осъдена. С тази политика управляващите кръгове на Англия бяха напълно съгласни. Те само съжаляваха, че методите за осъществяване на тази политика не доведоха до желаната цел — към нападението на хитлеристка Германия над СССР.
Нахлуването на немскофашистките войски във Франция през териториите на Холандия, Белгия и Люксембург се осъществи по следния план (схема 6).
Главният удар върху Франция се нанасяше от центъра на Западния фронт с групата армии „А“ (с командуващ Рундщед) при поддръжката на 3-и въздушен флот. В тази група влизаха 2, 4, 12 и 16-а армия, танковата група на Клайст и 15-и отделен танков корпус под командуването на Гот. Всичко 44 дивизии в това число 7 танкови. Авиационните сили в състав около хиляда самолета трябваше да поддържат удара на тези войски през Люксембург и Ардените. Групата армии „А“ се развръщаше на фронта от Аахаен до Мозел.
Задачата на групата армии „А“ се състоеше в това да осъществи стратегическата настъпателна операция по форсирането на река Маас в района на Ардените и да обкръжи англо-френските армии в Белгия. За това на групата армии предстоеше да премине внезапно през територията на Люксембург и Белгийските Ардени, където противникът не очакваше използуването на танкове поради ограничената проходимост на местността, да излезе в района на Седан и като форсира река Маас в този район, да нанесе дълбок разсичащ удар в стика на десния фланг на първата група съюзнически армии от „линията Мажино“ в общо направление към крайбрежието на Ламанш, да отреже прехвърлените в Белгия северно от Сома англо-френски армии. След това да удари и във фланг, и в тил англо-френските войски в Белгия, да ги принуди да капитулират и с това да получи решаващия успех за изхода на кампанията.
Следователно настъпателната операция на немските войски се планираше като дълбок оперативен пробив във френската отбрана с цел разчленяване и унищожаване по части на главната противникова групировка. Немскофашисткото командуване разчиташе да стигне набелязаните цели в едно оперативно построение с едновременното въвеждане в сражението на крупни танкови сили, авиация, въздушнодесантни и моторизирани войски. Същността на настъпателната операция се заключаваше в това да се постигне максимална сила на първоначалния удар. Полевите армии се определяха за задържане на важни райони и рубежи, а така също за завършване на обкръжаването и унищожаването на обкръжения противник. Дълбочината на операцията се планираше до 270 км.