Выбрать главу

Успехът за нанасянето на главния удар в Ардените зависеше от влизането на англо-френските армии в Белгия. Немските армии трябваше да сковат намиращите се там англо-френски войски и да отвлекат вниманието на английските и френските военни ръководители от тази смъртна заплаха, която създаваше за тях ударът на немците през река Маас южно от Намюр.

На германското върховно командуване се удаде да скрие направлението на главния удар през Ардените и да създаде впечатление, че може да се повтори 1914 г., т.е., че главният удар ще бъде нанесен през Централна Белгия (през района на Лиеж). За тази цел на 10 януари 1940 г. офицер от германския генерален щаб бе изпратен като куриер със самолет от Мюнстер в Кьолн. Обаче самолетът кацва не в Кьолн, а на белгийска територия. Полетът бе извършен в мъгла. Това позволи на летеца да оправдае кацането на белгийска територия с това, че уж е объркал пътя. Белгийската гранична охрана обкръжила самолета, задържала пътниците и документите, разкриващи германския стратегичен план за нахлуване във Франция през Централна Белгия. Документите били така добре оформени, че не предизвикали никакво съмнение за достоверността им, както и за секретността им. В действителност тези документи били специално подготвени за стратегическа дезинформация на англо-френското командуване.

На дезинформацията на противника немскофашисткото командуване винаги придаваше изключително голямо значение. Само за тук приведения факт немските военни историци след свършването на войната писаха: „Беше проведена крупна операция с цел да се въведе противникът в заблуждение.“101

За действителния стратегически план началникът на оперативното управление, Йодъл, се изразил така: „Ударът върху Седан беше оперативно скрит ход.“ Благодарение на изкусно проведената маскировка немците с удара на Седан постигнаха оперативна внезапност.

Като се запозна със заловените немски документи, англо-френското командуване отдаде заповед до четирите армии на лявото крило на френския фронт (9-а, 1-а, английската експедиционна армия и 7-а френска армия), най-добре снабдените с бойна техника, в случай на немско настъпление в Белгия незабавно да отидат на помощ на белгийските войски, като се придвижат на линията на белгийските крепости Антверпен, Лиеж и Намюр.

По такъв начин англо-френското командуване „оцени обстановката така, както това искаше немското командуване“102.

Типелскирх в своята книга пише, че „съюзниците в решаващия момент оказаха на немците истинска услуга, като въведоха своите най-добри сили в най-неизгодното в оперативно отношение място“.103

Срещу Белгия и Холандия германското върховно командуване развърна на фронта от Северно море до Аахен групата армии „Б“ (с командуващ Бок) в състав 18-а и 6-а армия, 16-и отделен танков корпус — всичко 28 дивизии, в това число три танкови. Тези войски се поддържаха от 2-и въздушен флот. На войските от 18-а армия под командуването на Кюхлер (пет пехотни, 9-а танкова, една кавалерийска, 22-а въздушнодесантна и 7-а парашутна дивизия) беше поставена задача с въздушнодесантните и парашутните части да завземат столицата на Холандия — Хага, — центъра на пътищата за съобщения — гр. Ротердам — и с това да парализират съпротивата на холандската армия, в това време главните сили на армията да излязат през Северен Брабант в района на Ротердам по най-късите направления (през Дордрехг), за да установят връзка с авиодесантните части, конто се стоварваха в тила на холандските войски.

Срещу Белгия германското върховно командуване насочваше 6-а армия под командуването на Райхенау (деветнадесет дивизии, в това число 16-и отделен танков корпус под командуването на Хьопнер в състав 3-а и 4-а танкова дивизия). Като действуваше 6-а армия на лиежкото направление, трябваше да създаде у противника впечатление, че тя настъпва в направление на главния удар. Ето защо задачата на армията се състоеше в това да обходи белгийските крепости Намюр, Лиеж и Антверпен, да остави срещу тези крепости заслони, да скове англо-френските войски в Белгия до излизането на армейската група „А“ към крайбрежието на Ламанш и по този начин да постави 1-а група съюзнически армии пред факта на обкръжението.

вернуться

101

Weltkrieg 1939–1945, I Teil, Der Landkrieg, s. 31.

вернуться

102

Пак там, стр. 31.

вернуться

103

Kurt Tippelskirch. Geschichte des zweiten Weltkriegs, s. 36.