Двете групи армии образуваха Североизточния фронт и се състояха от 110 англо-френски дивизии. За командуващ фронта на 16 януари 1940 г. беше назначен френският генерал Жорж. Вън от състава на Североизточния фронт имаше още 17 френски дивизии: 7 — в Алпите, 7 — в Северна Африка и 3 — в Сирия.
Тъй като за действия във Франция бяха отделени всичко 10 английски дивизии, може да се направи изводът, че управ-ляващите кръгове на Англия смятаха да водят войната с ръцете на френските войници. А и самите англичани не скриваха това. Така например на военния парад, който се състоя в Париж на 14 юли 1939 г., присъствуваха Чърчил и военният министър Хор-Белиш. Чърчил, сияейки, казал: „Да благослови Бог френската армия.“ След парада попитали Хор-Белиш колко английски дивизии ще бъдат изпратени във Франция в случай на война. Той отговорил: „Максимум шест!“ Наистина бяха изпратени 10 дивизии. Но в сравнение със завършващия период на Първата световна война, когато във Франция действуваха 70 английски дивизии, тази помощ не беше много щедра.
Френското върховно командуване имаше в свое разпореждане повече от 3000 танка.108 Голяма част от тях (2000) се намираха в 40 отделни танкови батальона или при войсковите съединения. В четири танкови дивизии бяха само 600 танка (по данни на Тисие), т.е. във всяка по 150 танка.
По данните на Гудериан, приведени в неговата книга „Спомени на войника“, в немските танкови дивизии имало 2500 танка, т.е. във всяка дивизия имало по 250 танка. Тисие счита, че във всяка немска танкова дивизия имало по 300 танка. Френските данни са твърде близки до тези, които привежда Гудериан в друга своя книга „Танкове — напред“. По всяка вероятност средната цифра, 300 танка, е най-близка до истината.
По такъв начин, докато хитлеристите имаха основната маса на своите танкове в състава на танковите дивизии, французите бяха разпилели своите танкове по пехотните съединения. С това се и обяснява защо при приблизително равенство в танковете немските дивизии се оказаха мощен таран, който френското командуване не беше в състояние да спре.
Англия към 10 май 1940 г. имаше 600 танка. Тези танкове влизаха в състава на четири кавалерийски механизирани полка, армейска танкова бригада (от 3 батальона) и една бронирана дивизия (с 2 бронирани бригади, във всяка по 3 полка; части за усилване — артилерийски полк, два мотоциклетно-стрелкови батальона и смесен зенитно-противотанков полк). Обаче във Франция беше изпратен само един танков полк (50 машини).
При нахлуването на хитлеристите Франция имаше в първа линия 1730 бойни самолета, а Англия — 1720.109
Тези данни се потвърждават от немската литература. Например бившият главен редактор на немското авиационно списание, Фойхтер, определя цифрата 1715 английски самолети в първа линия, намиращи се към 1 март 1939 г. непосредствено по островите на метрополията, от тях 560 изтребителя, 855 бомбардировача, 36 за войсково разузнаване, 204 летящи лодки (за далечно разузнаване). Освен това в състава на морската авиация (на самолетоносачите) се намираха 222 самолета, от които 36 изтребителя, 66 бомбардировача и 120 разузнавателни торпедоносци.110
По данни на Чърчил, английското върховно командуване в началото на военните действия прехвърли във Франция 474 самолета.111 По данни на Вейган, във Франция се намираха около 200 английски самолета.112
На 23 август 1939 г., както Ги ла Шамбр уверяваше френското правителство, силите на изтребителната авиация били почти равни с италиано-германските.
При общата оценка на съотношението на силите на страните необходимо е също така да се имат предвид и въоръжените сили на Холандия и Белгия.
Холандската армия, по данни на Типелскирх, имала в своя състав осем пехотни дивизии, една лека дивизия, три смесени бригади и няколко гранични батальона. Военновъздушните й сили се състояха от една ескадрила бомбардировачи, една ескадрила разузнавателни самолети и четири ескадрили изтребители. По данни на преподавателя в щабната академия на португалската армия, Микше, холандската авиация имала всичко 248 самолета.113 По немски данни, „военновъздушните сили на Холандия на 1 май 1940 г. наброяваха 124 бойни самолета, повечето от които бяха висококачествени“.114 Въпреки общата техническа слабост холандската армия можеше да окаже усилена съпротива.
Планът на холандското командуване предвиждаше отбрана само на жизнено важните райони на страната. Сили за отбрана на 700-километровата гранична линия на Холандия нямаше. Ето защо укрепления се създавала не по цялата гранична линия. Холандската укрепителна линия („линия Гребе“) започваше източно от Амстердам, минаваше източно от гр. Утрехт и само южно от града укрепленията се простираха по границите на Холандия и Германия. Фланговете на „линията Гребе“ се прикриваха от север със залива Зюйдерзе, а на юг с р. Маас. Тази отбранителна линия беше с 340 км по-къса от общата дължина на холандската граница с Германия. Зад укрепленията на тази линия се развърнаха два армейски корпуса (2-и и 4-и), 3-и армейски корпус и леката дивизия се намираха в оперативен резерв, а 1-и армейски корпус оставаше в резерв на главното командуване. В зоната на холандската укрепена линия можеше да се наводни местността на разстояния от 1 до 5 км. По цялата укрепена линия имаше дълговременни огневи точки. Железопътните и шосейните мостове на р. Маас бяха подгот-вени за взриваване.