Белгийската армия се състоеше от 22 дивизии (в това число две кавалерийски и две егерски), като не се смятат значителните гарнизони в крепостите Намюр, Лиеж, Антверпен.115 Военновъздушните сили, по данни на Микше, имаха в своя състав 222 самолета.116 По немски данни, Белгия имаше „всичко около 410 боеспособни самолета“117.
Задачата на белгийската армия се състоеше в това, като се опира на своите укрепителни райони, да задържи немскофашистките войски на линията на посочените крепости до подхождането на англо-френските войски.
По такъв начин въоръжените сили на Англия, Франция, Белгия и Холандия наброяваха всичко 142 дивизии срещу 136 немокофашистки, 3450 англо-френски самолета срещу 5000 немскофашистки, 3680 англо-френски танкове срещу 4000 немскофашистки. По данните на френския генерал Жако, който заемаше редица отговорни постове в армията, англо-френските съюзници извадиха срещу немскофашистката армия 2500 танка.118 По други данни, „войските на съюзниците наброяваха 156 френски, английски, белгийски и холандски дивизии“119.
При такова съотношение на силите и средствата да се говори за слабост на съюзниците, за техническа неподготвеност, за война, за решаващо превъзходство на фашистките агресори няма никакви основания.
Как бяха използувани възможностите на съюзниците за успешна съпротива на немскофашисткото нахлуване?
Преди всичко трябва да се отбележи липсата на координирани действия на въоръжените сили на Франция, Англия, Холандия и Белгия. „Именно липсата на задължително координиране на действията на съюзниците осигури най-добри шансове на немците в 1940 г.“120
Другата стратегическа грешка се състоеше в това, че англо-френското командуване, заблудено от немското разузнаване, не се оказа в състояние да се ориентира правилно в обстановката и да определи направлението на главния удар на немскофащистката армия. То считаше Ардените за непреодолими за съвременната армия предвид големите гористи масиви, силно пресечения релеф на местността с недостатъчно шосета и ж.п. линии.
Френският военен министър, Петен, на заседанието на военната комисия в сената още на 7 март 1934 г. уверяваше, че арденските гори, които започват от Малмеди, са непроходими и че ако противникови войски тръгнат през тези гори, ще ги спрат в покрайнините. Този сектор, по мнение на Петен, не представляваше опасност, ето защо на арденското направление бяха развърнати слаби сили от френските войски — 2-а армия (с командуващ Хюнтцигер) в състав от осем дивизии и 9-а армия (с командуващ Корап), в състав пет пехотни дивизии от резерва и две и половина кавалерийски дивизии.
Обаче решаващия пробив немскофашистките войски извършиха именно на арденското направление. Командирът на 5-а френска дивизия, генерал Ечеберинаре, заяви, че „ние получихме удар там, където не очаквахме“. Петнадесет дивизии от 2-а и 9-а френска армия трябваше да удържат удара на 44 немскофашистки дивизии.
Като постави на 2-а армия задача да задържи изходите на арденските гори в райони на Седан с фронт повече от 70 км, френското командуване не осигури на 2-а армия противотанкова и зенитна артилерия. Не беше създадена дълбока отбрана, тя се строеше по фронта и имаше линеен характер. Общата дълбочина на отбраната не превишаваше 9–10 км, включително и огневите позиции на артилерията. Пехотната дивизия отбра-няваше полоса с ширина до 11 км в двуешелонно построение на бойния ред. В първия ешелон се намираха два полка, във втория — един.
Като разпредели равномерно силите при отбрана, френското командуване надценяваше възможностите на пехотния огън. То смяташе, че нарасналата сила на пехотния огън е доста-тъчна, за да отблъсне атаката на противника още в самото й начало. Значението на маньовъра се подценяваше. Пренебрегваше се опитът от Първата световна война, който показваше, че само дълбоко ешелонирана отбрана, плътно заета от войски, е в състояние да удържи съсредоточения удар на големите маси пехота и артилерия. В 1940 г. ударната сила на настъплението значително се увеличи благодарение на порасналата ефективност на бойното използуване на танковете и авиацията.