По такъв начин стратегическата грешка на френското командуване в определянето на направлението на главния удар на противника, отсъствието на дълбоко ешелонирана отбрана и дълбоко оперативно построение на войските в направление на главния удар на немците, а така също пренебрегването от френските военни ръководители съчетанието на огъня с маньовъра на отбраната доведе до това, че немскофашисткото командуване успя да постигне решаващи резултати.
На разсъмване на 10 май немскофашистката авиация бомбардира Хага и Ротердам, след което в тези райони бяха хвърлени парашутни части (пет батальона — около 4000 души). Едновременно с това в 5.30 ч. сутринта на територията на Холандия настъпиха войските на 18-а немскофашистка армия, 9-а танкова дивизия се намираше на върха на немския клин.
Парашутистите успяха да завземат няколко летища, в това число и Воолхавен, близо до Ротердам, което позволи на германското командуване да направи въздушен десант. За прехвърлянето по въздуха на специално обучена пехота хитлеристкото командуване използува 800 транспортни самолета. С транспортните самолети и планерите бяха прехвърлени 22 000 войника от военновъздушните части.
Отначало пикиращите бомбардировачи бомбардираха хангарите и зенитните точки. Пистите за излитане се запазваха за по-нататъшното използуване. Изтребителите с картечен огън разгонваха разчетите на зенитните батареи. След това се спускаха парашутистите (парашутен десант), а след тях кацваха транспортните самолети и планери (въздушен десант).
Особено успешно действуваше немският парашутен десант в района на Ротердам, където активно му помагаше фашистката агентура в Холандия, която наброяваше 80 000 души. С нейна помощ немскофашистките войски завзеха двата най-важни моста на р. Маас, в района на Ноймеген, и два моста по на юг, близо до пристанището на Мурдейк, дължината на които достигаше 1400 м. Тези мостове те успяха да заемат и да задържат до пристигането на немските подвижни съединения. Опитите на холандските войски да превземат мостовете и да ги разрушат нямаха успех.
Освен това фашистките агенти извадиха от строя системата за наводняване на местността пред холандската отбранителна линия. Поради това на холандското командуване не се удаде да създаде водна преграда по пътя за настъпление на 18-а немско-фашистка армия.
Нахлуването на основните сили на групата армия „Б“ в Белгия се започна едновременно с нахлуването на 18-а армия на територията на Холандия. Действието на войските от 6-а армия създаваше впечатлението, че именно в полосата за настъпление на тази армия се нанася главният удар.
Към 6 часа сутринта френският посланик в Белгия съобщи по телефона на председателя на Министерския съвет на Франция, Пол Рейно, че Белгия е нападната и нейното правителство иска помощ от Франция. В 6.30 часа сутринта на 1-а група англо-френски армии беше дадена заповед да настъпят на територията на Белгия срещу немскофашистките войски. В същия ден предните части на две леки механизирани дивизии от 7-а армия достигнаха линията Намюр — Антверпен. Голяма част от 9-а френска армия се придвижваше в района на Намюр. На другия ден моторизираните части на 7-а френска армия достигнаха южната граница на Холандия. Дълбокото придвижване на основните групировки на съюзниците в Бел-гия бе изгодно за хитлеристите, тъй като се облекчаваше изпълнението на главните задачи: излизането на групата армия „А“ през Ардените в тила на лявото крило на англо-френския фронт.
Холандското командуване се обърна към съюзниците с молба за помощ чрез нанасяне на флангови удар на 18-а немска армия, която се движеше към Ротердам. Нанасянето на ефектен удар по фланга на 18-а немска армия можеше да провали плана на хитлеристите. Обаче съюзниците не направиха това. Частите на 7-а френска армия отстъпиха щом като се появи немската авиация. По холандски данни, английската авиация, която трябваше да прикрива от въздуха 7-а френска армия, оказа само „частична поддръжка от много малък мащаб“121: Немските източници уточняват: „Появяват се осем английски бомбардировача…“122
121
Doorman. Military Operations in the Netherlands from 10-th—17-th May, 1940, London, 1944, p. 68.