В последно време съчинителите на реакционните американо-английски издания на историята на Втората световна война се стараят въобще да премълчат забележителните победи на съветската армия, опитвайки се с това да заличат от съзнанието на народите на Европа и Америка спомена за решаващата роля на Съветския съюз в разгрома на фашистка Германия и освобождаването на поробените европейски народи от хитлеристката тирания и да улеснят подпалвачите на нова световна война в престъпните им замисли.
Тон за подобна фалшификация беше даден в заповедта на върховния главнокомандуващ американо-английските въоръжени сили в Европа от 8 май 1945 г. по случай безусловната капитулация на хитлеристка Германия.
В заповедта се изброяват страните, воюващи против хитлеристка Германия, но Съветският съюз и съветската армия, които изнесоха на свои плещи цялата тежест на войната против фашистките орди, в заповедта дори и не бяха споменати. Съветският съюз беше отнесен в тази заповед към категорията страни „… и други“, а САЩ и Англия стояха на първо място.
Фалшификацията на реакционната американо-английска преса на историята на Втората световна война има за цел да скрие двуличната политика на реакционните сили в САЩ и Англия по отношение на Съветския съюз и към цялото свободолюбиво човечество през годините на Втората световна война.
Обаче реакционната американо-английска пропаганда няма да успее да измами честните хора. На целия свят е известно, че повратни точки в борбата срещу фашистките агресори през периода на Втората световна война бяха Московската, Сталинградската и Курската битка, че пълният разгром на фашистка Германия и империалистическа Япония беше постигнат благодарение на героичните усилия на съветския народ и решаващите победи на съветските въоръжени сили.
Съветският съюз честно и добросъвестно изпълняваше своите съюзнически задължения. В тази война „съветският народ проля много повече кръв, отколкото всички наши съюзници, взети заедно, но ние уважаваме и възхваляваме английските, френските, американските и другите армии, които се сражаваха срещу хитлеристка Германия и нейните сателити“7.
Английските реакционери не са Англия и нейният народ. Също и американските реакционери не ще успеят никога да се отождествят с американския народ. Съветският народ дълбоко уважава талантливите и трудолюбиви народи на Англия, САЩ и другите страни и се стреми към дружба с тях.
За да попречат на тази дружба, американо-английските реакционни кръгове се стремят да разпалят трета световна война срещу СССР и страните с народна демокрация, като по всякакъв начин клеветят Съветския съюз и неговите въоръжени сили, стремят се да разоръжат народите морално, духовно и идеологически.
В тези условия задачата за разобличаване на буржоазните фалшификатори на предисторията и историята на Втората световна война е особено актуална. Необходимо е „решително да се разобличава реакционната идеология на империалистическата буржоазия. Постигайки по-нататъшно отслабване на международното напрежение и укрепване делото на мира, ние не само не трябва да намаляваме нашата критика на буржоазната идеология, на империализма и колониализма, а напротив, трябва да я усилим, да разобличаваме с убедителни примери и факти агресивната идеология и политика на империализма…“8
Декларацията на Съвещанието на представителите на комунистическите и работническите партии от социалистическите страни, което се състоя в Москва от 14 до 16 ноември 1957 г., също обърна внимание за първостепенното значение на засилването на борбата с буржоазната идеология, за разобличаване на лъжите и клеветите на империалистическата пропаганда.
Американо-английските реакционни милитаристични кръгове, проникнати от ненавист към Съветския съюз и страните с народна демокрация, се готвят за трета световна война. Те провеждат същата политика, каквато провеждаха при подготовката и в хода на Втората световна война.
От уроците на двете световни войни империалистическите агресори нищо не научиха. Те не искат да разберат, че политиката на заплахи, шантаж и агресия в съвременните условия, когато съществува несъкрушимият лагер на социализма начело със СССР, обединяващ повече от 950 милиона души, е обречена на провал.
Вън връзка с историята на предвоенните години възниква такъв въпрос: „Няма ли да видим известна аналогия с довоенния период, ако погледнем какво се предприема в отношенията със съвременна Западна Германия? Не са ли същите методи, с които тези страни действуват сега, като се стремят да тласнат Западна Германия по пътя на агресията и нови авантюри?
8
Речь М. А. Суслова на XX съезде Коммунистической партии Советского Союза. Газета „Правда“, 17 февраля 1956 г.