Успехът на 6-а немска армия северно от Лиеж отвлече вниманието на френското главно командуване от по-сериозната опасност откъм Ардените. Англо-френското командуване така и не можа своевременно да определи, че главният удар нанасяше групата армии на Рундщед през Ардените.
На 12 май групата армии „А“, която премина през Люксембург, излезе към р. Маас в полосата от Намюр до Седан. До Маас групата армии „А“ достигна в три отделни колони. Напред в полоса, широка 40 км, действуваше танковата група на Клайст в два ешелона, в първия ешелон 19-и танков корпус под командуването на Гудериан (2-а и 10-а танкова дивизия) и вдясно от него 41-и танков корпус под командуването на Райнхард (6-а и 8-а танкова дивизия), във втория ешелон три и в резерв две моторизирани дивизии. Вдясно танковата група прикриваше 15-и отделен танков корпус (5-а и 7-а танкова дивизия), който действуваше в полосата за настъпление на 4-а армия. 7-а танкова дивизия командуваше Ромел. След танковата група настъпваха пехотните дивизии.
Надвечер на 12 май 1-а и 10-а танкова дивизия излязоха на северния бряг на р. Маас и овладяха историческия град и крепостта Седан. Немскофашистките войски преминаха през територията на Люксембург 112 км, без да срещнат съпротива. Стратегическата грешка на френското командуване доведе до това, че атаката на крупните танкови маси изненада френските войски.
На 13 май под прикритията на големи маси от авиация немскофашистките войски започнаха да форсират р. Маас на фронта от Живе до Седан по трите преправи. На всеки от тези три преправи в първия ешелон действуваха танковите корпуси: 15-и отделен — в района на Живе, 41-и — в района на Монтерме и 19-и — в района на Седан. Общият фронт за настъпление на трите танкови корпуса достигаше 80 км, но форсирането се извършваше на тесни участъци, които не превишаваха 2,5 км за всеки корпус. За да унищожи артилерийските батареи на открити огневи позиции отначало и до края на форсирането на р. Маас, немската авиация извърши масирани атаки. През цялото време във въздуха бучаха немските самолети. Само тази причина принуждаваше оръдейните разчети постоянно да се укриват от действителните и лъжливите нападения.
Танковите корпуси построяваха своите бойни редове в зависимост от поставените задачи и условията за форсирането. Например танковите дивизии на 19-и корпус настъпваха в един ешелон, а танковите дивизии на 41-и корпус — в три ешелона.
При форсирането на р. Маас главният удар нанасяше 1-а танкова дивизия, усилена с пехотния полк „Велика Германия“, и сапьорен батальон от корпуса.
Форсирането на танковите корпуси се предшествуваше от осемчасова авиационна подготовка, извършена със силите на 12 ескадрили пикиращи бомбардировачи.
Една група пикиращи бомбардировачи подавяше целите на предния край на противниковата отбрана, а две други — в дълбочина на отбраната. Тези две групи действуваха на различни височини (2 и 4 км) и влизаха в бой последователно. Пикирането се извършваше едновременно на не повече от два-три самолета.
Едновременно с авиационната подготовка се провеждаше и артилерийска подготовка. За артилерийската подготовка на участъка за форсирането на 1-а танкова дивизия беше събрана цялата артилерия на 19-и танков корпус: четири дивизиона 105-мм и четири дивизиона 150-мм оръдия. В края на артилерийската подготовка, 10 минути преди форсирането, на противоположния бряг беше извършен нощен артилерийски налет от цялата артилерия на корпуса.
На 13 май в 16 часа се започна форсирането. Противотанковите оръдия, зенитните (корпусният полк) и танковите оръдия водеха огън с право мерене по оживяващите огневи точки на противника. Това позволи на пехотата на един скок с надувни лодки да премине през Маас. Към края на деня беше пробита френската отбрана в участъка на 55-а пехотна дивизия на дълбочина 5–6 км. През нощта по направения понтонен мост преминаваха танковете, леката артилерия и автомашините с боеприпаси.
Успехът на 1-а танкова дивизия беше използуван и от другите танкови дивизии на 19-и танков корпус. На 14 май към края на деня 1-а и 2-а танкова дивизия заеха плацдарм 20 км по фронта и 16 км в дълбочина.
На 14 май през втората половина на деня англо-френската авиация предприе безуспешен опит да забави придвижването на 19-и танков корпус, като бомбардираше мостовете, които се правеха от немците в района на Седан. През време на тези нападения съюзническата авиация загуби 35 самолета, свалени предимно от огъня на немската зенитна артилерия. Войските на 2-а френска армия, развърнати в района на Седан, предприемаха безуспешни атаки с разпокъсани сили.