На 15 май пробивът на френската отбрана на левия фланг на 2-а армия беше завършен и на другия ден 19-и танков корпус в едноешелонно построение на бойния ред тръгна на запад: 2-а танкова дивизия в три, а 1-а и 10-а в две танкови колони (схема 8). В този ден рубежът на р. Маас бгше загубен от съюз-ниците по цялото протежение от Намюр до Седан. През нощта на 13 май южно от Намюр пехотни части на 7-а танкова дивизия от 15-и отделен танков корпус преминаха с надувни лодки през Маас и заеха плацдарм с участък, широк от 3 до 4 км и толкова дълбок. На 14 май при поддръжка на авиа-цията 15-и отделен танков корпус разшири плацдарма до 25 км и 12 км дълбочина. На 15 май този корпус завърши пробива на френската отбрана в центъра на 9-а армия. В това време левофланговите дивизии на 9-а френска армия се придвижваха в територията на Белгия, като осигуряваха връзката с 1-а френска армия. Опитът на командуването на 9-а армия да измени марша на своите съединения за оказване помощ на войските от центъра закъсня.
Около 16 часа на 13 май 41-и танков корпус пристъпи към форсирането на р. Маас в района на Монтерме при поддръжката на артилерията, минохвъргачките и танковете от десния бряг. Пикиращите бомбардировачи атакуваха френските по-зиции на групи от по 30–40 самолета всяка. На 15 май 41-и танков корпус в тясно взаимодействие с 19-и корпус вече развиваше успеха в оперативната дълбочина на противниковата отбрана.
В района на Реймс веднага след пробива при Седан немските танкови части завзеха летището на английската предна ударна авиогрупа, на която бойната дейност в периода на „странната война“ в Западна Европа се състоеше в разхвърлянето на позиви с призив за взаимно разбирателство. През време на паническото пребазиране на юг англичаните оставиха цялото оборудване и снаряжение на самолетите, а така също и голямо количество самолетни, включително и химически бомби.
По такъв начин немските танкови дивизии преминаха през арденските гори, т.е. през сектор, който, по мнението на Петен, не представляваше опасност. Петен доказваше, че немските войски на всяка цена ще бъдат спрени при изхода от горите. Но това не стана. Немскофашистките войски пробиха при Седан, където нямаше сериозни укрепления, и се насочиха към морето, като обходиха от тил англо-френските армии в Белгия.
На 14 май германското командуване прехвърли в Ардените отделния танков корпус на Хьопнер, като отслаби удара на десния фланг, за да попречи на бързото отстъпление на съюзническите сили и групата армия „А“ да успее да обхване тила на англо-френската първа група армии, намираща се в Белгия. Такова рисковано прегрупиране и съсредоточение на един крайно тесен 80-километров участък на всички подвижни съединения се оказа възможно поради пълната пасивност на англс-френското командуване.
Колоните на немските войски се простираха на 160 км; при това машините стояха почти плътно една до друга (45 000 автомашини): Англо-френското командуване, което имаше крупни групировки в Белгия, на 14 май можеше да ги прехвърли за контраудар във фланг на групата армии „А“ в момента, когато тя форсираше р. Маас. Вместо това френското върховно командуване се ограничи с това да обърне фронта на своята групировка в Белгия на 180° на юг и югоизток, като прояви нерешителност в отдаване на заповед за провеждане на силен удар на юг. Войските безсмислено тъпчеха на едно място. Това позволи на 10-а немска танкова дивизия да се придвижи към морето, без да бъде подложен на нападение неосигуреният й десен фланг.
Командуването на английската авиация се готвеше да бомбардира огромните маси немски войски, струпали се в тесния Арденски проход. Това било решено от обединения комитет на началник щабовете на армията, флота и авиацията. Но това решение беше провалено от странни обстоятелства. Ето какво разказва вицемаршал Кингстон-Маклори. Началник щабовете се отправили за Чърчил, но следобед той почивал и бил заповядал да не го безпокоят до следобедна закуска. На следния ден английският кабинет одобрил плана за бомбардировката, но се наложило да се иска съгласието на двама министри лейбъристи, които отсъствували. Още един ден бил загубен. Забавянето до завръщането на министрите лейбъристи в Лондон довело да загубването на трети ден. След това, когато вече било получено тяхното съгласие, други двама министри изменили своето решение и бомбардировката не се провела.