В този разказ се чувствува желанието на английските военни кръгове да прехвърлят цялата вина на лейбъристката партия и да представят консервативната партия като партия, която се стремяла към действителна война с хитлеристка Германия.
Френските танкови дивизии не оказаха сериозно влияние върху хода на събитията, макар техните танкове със своите тактико-технически данни да можеха да водят успешни и активни действия. Гудериан признава, че по време на танковия бой той лично безуспешно се опитвал да разруши с френско трофейно 47-мм противотанково оръдие френския танк „Б“. Всички снаряди отскачали от дебелата броня, без да причинят на танка някаква вреда. Немското 47-мм и 20-мм оръдие също така не можеше ефикасно да действува срещу този танк. Ето защо „ние бяхме принудени да понесем загуби“123.
Една от причините, поради които френските танкове не се оказаха в състояние да спрат немското настъпление, се заключава в това, че те не бяха сведени в крупни бронетанкови съедине-ния. Танковите дивизии се използуваха за нанасяне на контраатаки по части. Например 3-а танкова дивизия през нощта на 14 май бе насочена към Седан. Генерал Брокар, вместо да използува дивизията като ударен юмрук, разделил я на малки групи. 1-а танкова дивизия беше хвърлена в боя на части. За 2-а танкова дивизия нищо по-добро не бе измислено освен да се използува за танкови постове по мостовете.
На 17 май известни успехи имаше 4-а танкова дивизия под командуването на де Гол. Тази дивизия в района на Лаон атакува във фланг 1-а немска танкова дивизия, в резултат на което напредването на 1-а немска танкова дивизия бе задържано. Обаче тези успехи не бяха използувани от пехотата. Няколкото отделни контраатаки не можеха да спрат натиска на 1500 немски танка в направление на крайбрежието на Ламанш.
След форсирането на р. Маас танковата група на Клайст се устреми в пробива по направление на Ламанш. След нея се придвижваше 1-2-а немска армия (с командуващ Лист). 16-а немска армия (с командуващ Буш) се придвижваше през южната част на Люксембург и развърна своите дивизии в едноешелонен фронт на юг за осигуряване на южния фланг на танковия клин. Западно от р. Маас осигуряването на южния фланг на танковия клин беше възложено на моторизирани дивизии. За да може моторизираните дивизии час по-скоро да се придвижат на запад към реките Ена и Сома, те бяха сменени от пехотните дивизии на 12-а армия и дивизиите от резерва. Целта на бързото осигуряване на танковия клин от юг се състоеше в това да се отбият очакваните френски атаки колкото се може по на юг и на удобни за отбрана водни рубежи.
Танковата група на Клайст, като не срещна сериозна съпротива, бързо се придвижваше в тила на англо-френската първа група армии в Белгия, ограничавайки се с прикритие от юг с пехотни части.
Англо-френското върховно командуване по това време даже не помисли за нападение на южния фланг на германската армия, който беше особено уязвим. След войната Клайст заяви, че „това беше удачно, тъй като моята артилерия имаше всичко по 50 снаряда на батарея, а транспортните колони с боеприпаси се забавяха някъде по задръстените пътища из Ардените“124. Гудериан също така потвърждава, че вече към 16 май „боеприпасите бяха на привършване“125.
Англо-френското командуване впаничено наблюдаваше как немските танкове стремително се движеха към морето при това танковите дивизии се движеха напред безспирно и без да се грижат за своите оголени флангове. Германската пехота вървеше след тях с форсирани маршове с по 40–50 км в денонощие. Немските дивизии поредно се меняха, за да запазят бързия темп на движение и да осигурят фланговете.
След пробива на френската отбрана при Маас командуващият 9-а армия бе сменен. На мястото на Коран беше назначен генерал Жиро. Новият командуващ френската армия попадна в плен по време, когато на бронемашина търсеше своята армия.
Пробивът при Маас изненада френското командуване, то се обърка, не можа правилно да оцени обстановката и да вземе решителни мерки. За да затвори пробива в 2-а и 9-а френска армия, френското командуване изтегли 6-а армия от резерва на главното командуване, но голяма част от нейните съединения бяха задържани от немската авиация и не можаха да достигнат до бойното поле.
На възстановяването на фронта между 9-а и 2-а армия пречеше също така и бързото движение на германските танкове и моторизирани дивизии към Ламанш. В това време пехотните дивизии на 4-а, 12-а и 16-а немска армия разширяваха пробива и осигуряваха фланговете. Във френските правителствени кръгове започнаха да се засилват паникьорските настроения. На 14 май от Париж беше изпратена телеграма в Лондон, че съюзниците не са в състояние да се справят с комбинациите на танковете и пикиращите бомбардировачи.126 На следния ден рано сутринта Рейно позвъни на Чърчил и му заяви: „Ние сме разбити, ние загубихме битката“, макар за такъв извод още да нямаше основание. С изключение на участъка на Седан и Динан фронтът от Антверпен до Шарллероа оказваше съпротива, а на „линията Мажино“ цареше спокойствие.