На призива за помощ Чърчил отговори, че съдейки от опита от войната 1914–1918 г., немците трябва след 5–6 дена да се спрат, за да дочакат снабдяването. На това и трябвате да се надява френското командуване.
В същия този ден, 15 май, Чърчил пристигна в Париж. На съвещанието в Ке д’Орсе (френското министерство на външните работи) се събраха председателят на Министерския съвет, Рейно, министърът на отбраната, Даладие, върховният главнокомандуващ, Гамлен, и английският министър-председател, Чърчил. На въпроса, „къде е стратегическият резерв“, Гамлен отговорил: „Никакви резерви няма.“127 В това време в градината на Ке д’Орсе вече се издигаха кълба от дим от големите огньове, бяха запалени архивите и се подготвяше евакуацията на Париж. Всичко това ставаше по време, когато френската армия имаше пълна възможност да създаде трудно преодолима противотанкова бариера. Към 10 май 1940 г. френската армия имаше до 8000 противотанкови оръдия (1200 оръдия с калибър 47 мм и повече от 6000 с калибър 25 мм). Освен това имаше 5000 оръдия с калибър 75 мм, или всичко 13 000 оръдия, годни за успешна борба с танковете128. Но за създаване на противотанкова бариера „трябваше всички оръдия да са на фронта, а не в парковете и складовете, където ги имаше немалко“129.
В 1940 г. във френската пехотна дивизия имаше на въоръжение по щат 52 противотанкови оръдия, но фактически техният брой рядко достигаше до 12. Под ключ се държаха не само противотанковите оръдия, но и танковете. Те също така не бяха използувани; „стотици годни танкове бяха оставени в складовете, от които можеха да се формират няколко танкови дивизии“130. В едно от донесенията на инспектора от френската армия, Валет, се казва, че в парковете и складовете бяха открити 365 танка.
Не по-добра беше работата с използуването на авиацията. Френските войници напразно търсеха във въздуха своите изтребители. От 850 изтребителя в първа линия на фронта имаше само 400; от 260 бомбардировача в първа линия на фронта имаше само 33. Следователно на бойното поле се намираха всичко 433 самолета. Много самолети и танкове бяха в консервация.
Накрая почти половината от всички френски сили бездействуваха зад укрепените позиции на „линията Мажино“. Още през май 1940 г. своевременното организиране на контранастъпление на тези сили можеше да поправи неуспеха при Седан и Динан на р. Маас.
Докато Гамлен доказваше на правителството, че за организиране на отбраната нямат нищо, немските танкове продължаваха безпрепятствено марша към крайбрежието.
Привечер на 18 май 19-и немски танков корпус приближи до Амиен. В това време Рейно извършваше реорганизация на кабинета. В състава на правителството бешг включен Петен, като заместник-председател на Министерския съвет. Даладие стана министър на външните работи. Рейно взе в своите ръце министерството на отбраната. От Сирия се очакваше да пристигне Вейган, който трябваше да заеме поста върховен главнокомандуващ.
На 19 май първата група армии в Белгия получи заповед от Гамлен да се промъкне на юг, към Сома (директива № 12). В същия ден Вейган смени Гамлен. Новият върховен главнокомандуващ „довърши поражението“131.
Впоследствие се изясни, че Вейган се готвеше за капитулация още преди да стане върховен главнокомандуващ. На 17 май преди отпътуването му от Бейрут (Ливан) Вейган се изказа пред свои приближени, че „войната е загубена и трябва да се съгласим на разумни условия за примирие“.
Като стана върховен главнокомандуващ, Вейган отмени директива № 12 на Гамлен, за да издаде по-късно аналогична директива със свой подпис. Отменяването на директива № 12 доведе до загубване на време и първа група армии не можеше да се промъкне към р. Сома.
На 19 май 15-и и 16-и отделни танкови корпуси с цел да осигурят десния фланг на танковата група на Клайст се придвижваха с отстъп вдясно и бяха обединени в танковата група под командуването на Гот. На другия ден 19-и танков корпус от групата на Клайст зае градовете Амиен и Абвил, а 41-и танков корпус — Еден и Сен Пол. Фронтът за настъпление на четирите танкови корпуси, простиращ се от Арас до Амиен беше само 50 км. В това време 14-и моторизиран корпус прикриваше левия фланг на танковата група на Клайст на фронта на юг от Перон до Пикин.