В района на Абвил 2-а танкова дивизия от 19-и танков корпус залови на учебния плац английска батарея, която имаше само учебни снаряди, и пехотен батальон от войници на които бяха раздадени учебни патрони за учение на полето. След това 19-и танков корпус зави на север. На 22 май 2-а танкова дивизия зае Булон, а на 23 май 10-а танкова дивизия влезе в Кале и плени около 4000 англичани.
И така за няколко дена немскофашистките войски завладяха територия, която в Първата световна война в продължение на редица години беше театър на ожесточени боеве. По същото време на немските войски не им се удаде да заемат Арас и Амиен, които преграждаха пътя към пролива Па де Кале. В 1940 г. немците след пробива при р. Маас с помощта на танковите и моторизираните войски бързо развиха пробива и постигнаха успех. С излизането на немските танкове към крайбрежието на Па де Кале първа групата англо-френски и белгийски армии се оказа отрязана.
В деня на завземането на Кале немските танкове се намираха на 16 км от Дюнкерк. Те бяха много по-близо до Дюнкерк, отколкото главните сили на английската експедиционна армия.
На 23 май английското правителство започна да опитва почвата за евакуацията на своите войски. В 16.50 часа Чърчил позвъни по телефона на Рейно и му съобщя, че „предвид бързото придвижване на немските танкови дивизии може би ще бъде по-добре английската армия да се изтегли към пристанищата“132.
На другия ден Рейно изпрати в Лондон телеграма, с която молеше да не се мисли за евакуация, а да се изпратят допълнително английски войски във френските пристанища. Отговорът гласеше: „Уви! Войски повече няма.“133
Войски имаш;. Американският посланик в Лондон, Кенеди, съобщи на Рузвелт, че „французите молят за войски, но Чърчил не иска да изпрати войници от Англия“134.
На 23 май английското правителство предприе опит да получи от Париж съгласие за евакуацията на английските войски от Франция. Това беше в същия ден, когато немските танкове се намираха на 16 км от Дюнкерк. Обаче подготовката за евакуация се започна преди излизането на немските танкове на морето. На 17 май английският командуващ експедиционната армия, Горт, за пръв път загатна на французите за възможна евакуация на своите войски от Франция по море. На следващия ден в своя щаб той изказа тази своя мисъл в пълна яснота. На 19 май той вече съобщи в Лондон, че изучава възможностите за отстъпление към Дюнкерк.
На 20 май английското правителство започна да събира малките плавателни съдове, които да имат готовност незабавно да се отправят за пристанищата и заливите на френското крайбрежие. В същия ден в Дувър беше свикано специално съвещание по въпроса за бързата евакуация през Ламанш на твърде големи сили.
Английското командуване във Франция знаеше за тези приготовления. Ето защо то по собствена инициатива започна да отвежда войските към Дюнкерк. На 24 май английските войски отстъпиха 40 км по посока на пристанищата. На 26 май се започна безпрепятственото товарене на английските войски на плавателни съдове в Дюнкерк. Евакуираха се и войски от други френски пристанища (схема 9).
Английското правителство прецени действията на своето командуване във Франция по следния начин: „Решението на лорд Горт, с което незабавно се съгласихме, да прекрати изпълнението на задачите, възложени на неговите части по плана на Вейган, и да се оттеглят към морето, беше майсторски изпълнено от него и неговия щаб и във военните летописи на Великобритания винаги ще се преценява като блестящ епизод…“135
Английските войски бяха добре въоръжени, можеха и искаха да окажат сериозна съпротива на немците, но управляващите кръгове на Англия не искаха да се сражават против фашистка Германия. Това беше и една от причините английските войски във Франция фактически да не вземат участие в боевете.
Английският офицер Ричард Сквайрс, участник в тези събития, пише, че „Дюнкерк беше бягство от бойното поле. Дюнкерк беше предателство по отношение на нашата съюзница Франция. Дюнкерк беше плесница за английския войник, който искаше да се сражава, а не да се евакуира под огъня на противниковите оръдия.“136
В критическите за френската армия дни, по данни на Рейно, в Англия в бойна готовност се намираха 39 ескадрили изтребители. Английското правителство реши при каквито и да било обстоятелства да не допуска отклоняването на английската изтребителна авиация извън Англия.
136
Ричард Сквайрс. Дорога войны (Записки английского офицера), пер. с нем., М., 1952, стр. 8.