Выбрать главу

В писмото си до английското правителство Рейно молеше да се хвърлят всички английски сили в сражението така, както това направи френското командуване. Но английското правителство не се съгласи на това. Американският посланик в Париж, Булит, в донесението си до Рузвелт цитира думите на Даладие, че англичаните „критикуват французите, но не хвърлят в бой всичките свои сили“137.

В края на краищата английското правителство се съгласи да изпрати във Франция 10 ескадрили с уговорка, че това е последното и повече няма да има независимо от това, какви биха били последствията.

От 457 танка, които имаше в непосредствено разпореждане английското върховно командуване, вьв Франция то трябваше да изпрати допълнително още 50 английски танка, но не изпрати нито един. Макар че беше попълнена по щатен състав, 1-а английска бронирана дивизия не бе изпратена във Франция, въпреки неколкократните обещания.

Причините, поради които английското правителство ограничаваше помощта за Франция, бяха разкрити от Булит. Той съобщи на Рузвелт, че англичаните „задържат своята авиация и флот, за да ги използуват по-резултатно през време на преговорите с Хитлер“138. Управляващите кръгове в Англия много добре знаеха, че Хитлер, даже и след сключването на пакта за ненападение, през август 1939 г. не се отказваше от намерението си да нападне Съветския съюз. Английските реакционери все още не губеха надежда да се споразумеят с Хитлер. Нещо повече, те бяха заинтересовани да не попречат на нападението на хитлеристка Германия срещу Съветския съюз даже и за сметка на Франция.

По отношение използуването на английската авиация, намираща се във Франция, беше установена система на заявки, при която фактически френската армия не можеше да има ефикасна поддръжка.

Според генерал Жиро, ако на френското армейско командуване беше необходим, макар и разузнавателен полет да се извърши с помощта на английската авиация, то трябваше със заявка да се обърне към генерал Жорж, който от своя страна е трябвало да се обърне към генерал Гамлен, а последният да изпрати заявката на командуващия английските въздушни сили във Франция, маршала от авиацията Берет. След това заявката се даваше на маршала от английската авиация, Блаунт. Само Блаунт можеше да разпореди за полета. Но докато заявката минеше по установения ред, полетът ставаше ненужен.139 Рейно привежда такъв пример: на 22 май 1940 г. френското командуване се обърнало с молба към командуването на английските военновъздушни сили да окажат помощ на френската армия на фронта. На тази молба английският маршал от авиацията, Пирс, отговорил, че английските бомбардировачи не могат да летят денем, тъй като те били твърде видима цел. Всичко това показва, че помощта на английската авиация за Франция имаше не реално, а символично значение. Не е за учудване, че „английските военновъздушни сили разполагаха след поражението на Франция с повече от 1800 първокласни изтребителя“140. На 27 май, на другия ден след започването на евакуацията на английските войски в Англия, белгийската армия по заповед на крал Леополд III прекрати огъня и напусна бойното поле. Сутринта на 28 май белгийското върховно командуване подписа акта за капитулация, макар че армията можеше напълно да се съпротивява, тъй като загубите й не бяха тежки. Френското върховно командуване узна за решението на белгийския крал един час преди подписването на капитулацията.

През нощта на 4 юни бе завършена евакуацията на английските войски от Дюнкерк. През цялото време, докато траеше английската евакуация, голяма част от състава на френската първа група армии самоотвержено прикриваше операцията на товаренето.

На английското командуване се удаде да евакуира на Британските острови всичко 338 000 души. От този брой 336 000 души бяха от английските войски, а останалите — французи. По крайбрежието около Дюнкерк бяха изоставени 120 000 машини, около 3000 оръдия, 90 000 пушки, 8000 картечници, 400 противотанкови оръдия и 7000 тона боеприпаси.141 За евакуацията на хората бяха събрани 861 плавателни съда от различни типове. Английският военноморски флот, който прикриваше евакуацията рт Дюнкерк, загуби: 9 ескадрени миноносеца потопени и 23 военни кораба бяха повредени.

В Дюнкерк останаха около 50 000 френски войници и офицери, които напразно чакаха на крайбрежието да бъдат евакуирани. От страна на френското военноморско командуване не беше предприето нищо, за да се спасят френските войски, намиращи се в района на Дюнкерк.

вернуться

137

The Memoirs of Cordell Hull, v. 1, p. 765.

вернуться

138

Пак там, стр. 774.

вернуться

139

Andre Maurois. Tragedie en Franse, New-Iork, 1940, p. 52.

вернуться

140

Erich Kordt. Whan und Wirklichkeit, s. 256.

вернуться

141

Winston S. Churchill. The Second World War, v. 2, p. 125.