След като на 23 май танковата група на Клайст зае Кале и се намираше на 16 км от Дюнкерк, немските танкове имаха възможност да смажат англичаните, преди да са почнали евакуацията, но „спаси ги намесата на Хитлер, когато нищо друго не можеше да им помогне. Заповедта, неочаквано дадена по телефона, спря бронетанковите сили точно в минутата, когато те бяха близо до Дюнкерк, и ги държа неподвижни, докато, отстъпващите англичани не достигнаха пристанището и не се изплъзваха от ръцете им“.142
На 24 май Хитлер посети щабквартирата на Рундщед в Шарлевил и заяви, че целта му с да сключи временен мир с Англия и за него е важно да подобри шансовете за мир с нея.
Рундщед обърна вниманието па Хитлер, че трябва само да помръдне от мястото пет танкови дивизии и отстъпващите английски войски ще бъдат напълно унищожени. Но Хитлер потвърди отново своята заповед в никакъв случай да не се започва атаката. На Рундщед се забраняваше да изпраща немски войски на разстояние, по-близо от 10 км до Дюнкерк. Ръцете на Рундщед бяха вързани непосредствено от заповедта на самия Хитлер.
Заповедта на Хитлер, забраняваща атакуването на англичаните при Дюнкерк, беше разпространена също така и по военновъздушните сили. Според показанията на бившия началник на оперативния отдел при щаба на Рундщед, генерал Блументрит, Хитлер забранил на авиацията интензивни атаки от въздуха по плавателните съдове при Дюнкерк.
Говорейки на 19 юли 1940 г. в рейхстага, Хитлер действително направи официално предложение за мир с Англия. Той призова Англия към незабавното сключване на мир, не давайки в същото време никакви гаранции за запазване целостта на английската империя. Това предложение на Хитлер беше веднага предадено на Англия чрез дипломатическите мисии на Швеция, САЩ и Ватикана. Типелскирх потвърждава, че „ръководителите на Германия хранеха големи надежди за разбирателство с Англия“143.
Стремежът на хитлеристите да сключат временен компромисен мир с Англия означаваше, че нападението на Англия се отлага до завършването на плановете за нападение на Съветския съюз. Следователно събитията при Дюнкерк, за които английският печат пише като за чудесно спасяване на английската армия, се обясняват със замисъла на Хитлер да неутрализира Англия през време на война със Съветския съюз.
Хитлеристите се надяваха, че управляващите английски кръгове от своя страна ще излязат с предложение за мир. Но още вечерта на 2 юли 1940 г. английският министър на външните работи, А. Идън, излезе с реч по радиото и по поръчение на правителството отхвърли предложението на Хитлер „да му поискат милост“.
Евакуацията на английския експедиционен корпус на Британските острови и капитулацията на белгийската армия означаваше, че съюзническата 1-а група армии в Белгия престава да съществува.
Френските загуби при Маас, в Белгия и Северна Франция възлизаха на 30 дивизии. Само една част от френските сили успя да се изтегли от Белгия към р. Сома.
Към 5 юни 1940 г. беше създаден нов фронт от „линията Мажино“ по протежение на реките Ена и Сома до Ламанш (схема 10). По цялата тази линия Вейган разхвърли основните сили на втора група армии, които по-рано бездействуваха зад „линията Мажино“.
Набързо създадената френска отбрана по реките Ена и Сома представляваше линия от окопи, които се заемаха от 43 дивизии (в това число три танкови дивизии).
За да заемат цялата линия за отбрана с дължина 360 км, дивизиите бяха разтегнати, а резервите — сведени до минимум. По такъв начин беше създадена отбрана с равномерно разпределение на силите по фронта без създаване на оперативна дълбо-чина. От трите танкови дивизии двете имаха всичко 136 танка. Три кавалерийски дивизии се намираха в общ резерв. На „линията Мажино“ бяха оставени 17 дивизии.
Като създаваше нов фронт, Вейган се готвеше едновременно за капитулация. Той се боеше, че по-нататъшната съпротива във вътрешността на страната ще доведе народа да се вдигне за защита. Управляващите класи на Франция се бояха повече от въоръжения народ, отколкото от хитлеристите. На 29 май Вейган връчи на Рейно меморандум, че при пробив на френския фронт при Сома и Ена, Франция ще бъде принудена да капитулира.
На 3 юни немскофашистките самолети извършиха нападение над Париж, като хвърлиха около 1000 бомби с цел да създадат паника между гражданското население. Бяха убити 200 души и 600 ранени. Нито една бомба не падна на оръдейния завод Шнайдер — Крезо и над други важни военни заводи. Военната промишленост на Белгия и Франция се пазеше от хитлеристите за бъдещето й използуване за агресия срещу другите държави.