На 5 юни 14-и и 16-и танков корпус едновременно излязоха от амиенския и перонския плацдарм. При Амиен на 14-и танков корпус се удаде само да се вклини в отбраната на французите. На 8 юни този корпус, задържан от упоритата съпротива на френските войски, възобнови своето придвижване благодарение успешното настъпление на 15-и танков корпус. Обаче на 10 юни 14-и танков корпус се намираше още в района на Руа.
Що се отнася до 16-и танков корпус, през деня на 5 юни неговото бързо придвижване беше спряно. На 6 юни корпусът разшири пробива до Руа, но и да пробие отбраната на противника по цялата му дълбочина на корпуса не се удаде. На 7 юни неговата 4-а танкова дивизия беше задържана в района на Руа от интензивния артилерийски огън на 7-а френска армия.
Най-голям успех немците постигнаха при р. Ена в района на Соасон и източно от него, където настъпваше групата армии „А“. След това в района на Соасон беше прехвърлена и танковата група на Клайст. По такъв начин 15-и, 14-и и 16-и танков корпус действуваха по различни направления.
Източно от Соасон (в Шампания) извърши пробив 12-а армия от танковата група на Гудериан. Тази група в състав 39-и танков корпус (1-а и 2-а танкова дивизия, 29-а моторизирана дивизия) и 41-и танков корпус (б-а и 8-а танкова дивизия и 20-а моторизирана дивизия) беше формирана на 28 май и прехвърлена в района на Ретел, за да пробие в този район така наречената „линия Вейган“ и да отреже френските войски в Елзас и Лотарингия от основните сили. С това немското командуване се стремеше да обходи „линията Мажино“ от тил.
Настъплението на немскофашистките войски в Шампания се започна на разсъмване на 9 юни 1940 г. В първия ешелон настъпваха армейските корпуси, във втория — четири танкови дивизии, в третия — две моторизирани дивизии. Пехотните дивизии получиха заповед да създадат на южния бряг на р. Ена плацдарм, от който танковите корпуси биха могли да развият успеха.
Пробивът на бързо създадената френска отбрана на брега на Сома и Ена не изискваше от германското командуване голямо изкуство. Френското командуване през първия ден от настъплението на немците прояви пасивност.
Само през втората половина на 10 юни на френското командуване се удаде да предприеме контраатака с 3-а танкова и 7-а лека механизирана дивизия в района южно от Сюип. Контраатаката на французите задържа придвижването на немските танкове с около два часа. В същия ден върху 3-а френска танкова дивизия се стовариха главните сили на 41-и танков корпус. На 11 юни в боевете южно от Соасон взе участие и 16-и танков корпус. 14-и танков корпус премина през река Оазу в района на Клермон. На 12 юни танковата група на Клайст премина през р. Марна от двете страни на Шато Тиери и се придвижи на фронт, широк 100 км.
Привечер на 12 юни 1-а танкова дивизия от 39-и корпус зае Сюип, а 2-а танкова дивизия — Шалон на Марна.
На 17 юни 39-и танков корпус, който нанасяше главния удар в Шампания, се намираше в района на Оксон, Понтарле и Безансон. На 18 юни 16-и танков корпус излезе в района на Монбар, Соле и Шалон на Сона, а 14-и танков корпус — в района на Корбин, Невер и Ле Крезо.
Придвижването на 14-и и 16-и танков корпус осигури десния фланг на танковата група на Гудериан (39-и и 41-и танков корпус). Левият фланг осигуряваше 41-и танков корпус, който настъпваше източно от 39-и танков корпус. Към 17 юни 41-и танков корпус се намираше в района на Бурбон-ле-Бен, Жюсе, Везул.
На 17 юни 39-и и 41-и танков корпус получиха заповед да се обърнат на 90° и да излязат в тил на „линията Мажино“. На 18 юни 39-и танков корпус зае градовете Белфорт и Ремермон, а 41-и танков корпус — градовете Брюйер и Епинал.
Към 24 юни 14-и танков корпус се прегрупира в района Орле-ан, а оттук се насочи към Блоа. 16-и танков корпус продължи да се движи на юг и на 19 юни зае Лион. На 22 юни главните сили на корпуса завиха югоизточно от Лион, за да нанесат удар по северното крило на френската алпийска армия.
От Шербург 7-а танкова дивизия продължи движението през Рен към Анжер, където се прехвърли през р. Лоара на 23 юни.
По такъв начин настъплението имаше характер на преследване по всички пътища на Марна към Шеру, където и завърши. Боеве имаше малко.
На 10 юни френското правителство се премести в Тур, а на 14 юни в Бордо. В същия ден немскофашистките войски без бой завзеха Париж.
За позорното предаване на Париж престъпна роля играха предателите на френския народ, които заграбиха в своите ръце ръководството на правителството и армията. Фашистката агентура, която имаше здрави и широки корени в реакционните управляващи кръгове на Франция, парализира съпротивата на френските патриоти.