Те вмъкнаха Западна Германия в НАТО. Отпускат средства за въоръжаване на Западна Германия, доставят и оръжие. Много ръководни дейци на Запада не считат за нужно да крият, че готвят западногерманската армия срещу Съветския съюз.“9
Историческият опит помага да се установи, че англо-аме-риканските реакционни сили сега се домогват до старите цели, като само прибягват към нови методи на маскировка. Ето защо в тази книга се спира вниманието на читателите към уроците на историята, към правилното разбиране на характера на военните действия на второстепенните театри през Втората световна война — в Западна Европа и в Средиземноморския басейн през 1939–1943 г.
ГЛАВА I
ПОДГОТОВКА И ЗАПОЧВАНЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Изостряне на империалистическите противоречия в капиталистическия лагер след Първата световна война 1914–1918 г.
Първата световна война 1914–1918 г. не само не разреши империалистическите противоречия между капиталистическите страни, но още повече ги изостри и задълбочи. След Първата световна война неравномерността в икономическото и политическото развитие на капиталистическите страни и изострянето на империалистическите противоречия между тях ставаха в обстановка на общата криза на капитализма.
Противоречията в капиталистическия лагер се развиха не само между държавите победителки и победени от Първата световна война, но и между самите държави победителки.
На 28 юни 1919 г. държавите победителки от Първата световна война — Англия, Франция и САЩ — принудиха победена Германия да подпише Версайлския мирен договор. Този договор не само закрепи новото преразпределение на света в полза на държавите победителки, но и създаваше предпоставки за военнополитически съюзи срещу съветската държава и революционното движение в целия свят.
Във Версайлския мирен договор се отразиха всички противоречия на капитализма. Още тогава държавите победителки се стремяха да използуват германския милитаризъм като ударна сила в борбата им против Съветския съюз. Още тогава те си поставиха за цел да задушат революционното и националноосвободителното движение, което след Великата октомврийска социалистическа революция беше обхванало капиталистическите държави, в това число и Германия, а също колониалните и зависимите страни.
Версайлският мирен договор беше заробващ за трудещите се в Германия, на техните плещи лягаше цялата тежест по изплащането на репарациите. Германският народ заплати във вид на репарации 4,4 милиарда долара.
По Версайлския договор числеността на германската армия беше ограничена до 100 000 души. Така нареченият „версайлски райхсвер“ се състоеше от 7 пехотни и 3 кавалерийски дивизии. Съветският съюз не взе никакво участие в грабителския Версайлски договор с Германия. В 1922 г. той сключи Рапалския договор на базата на признаване равноправието и суверенитета на Германия.
Империалистическа Германия, отслабена в резултат на поражението в Първата световна война, към 1933 г. с помощта на американските монополисти отново изпревари в икономическо развитие Англия и Франция. Германските монополи не само започнаха да изтласкват от външния пазар английските и френските монополи, но дори започнаха успешно да конкурират на световния пазар и САЩ.
В Тихоокеанския басейн като опасен конкурент за Англия и САЩ се яви империалистическа Япония. В 1930 г. износът на Германия е вече 1,5 пъти повече, а износът на Япония повече от три пъти превишава износа от 1913 г.
Увеличението на износа изискваше разширяване на пазарите и по пътя на военната експанзия. В резултат на новата подялба на колониите и сферите на влияние германските и японските монополисти разчитаха да получат максимални печалби. Затова след 1918 г. борбата за нова подялба на колониите и сферите на влияние се разгоря с нова сила. Изострянето на империалистическите противоречия след Първата световна война означаваше, че „този ред, който се крепи на Версайлския мир, се крепи върху вулкан“10.
Едно от огнищата за нови военни стълкновения е Средиземноморският басейн. Тук се преплитаха интересите на главните капиталистически държави — САЩ, Англия, Франция, Германия и Италия. Тези държави се бореха за господство на средиземноморските брегове, за петрола, за азиатските пазари и за пътищата към тях.
Империалистическите противоречия между Италия и Англия, Италия и Франция като държави победителки в Първата световна война с неотслабваща сила започнаха да се изострят след идването на фашизма на власт в Италия през 1922 г. Италианският фашизъм започна борба с Англия и Франция за господство в Африка, за преразпределение на английските и френските колониални владения и сфери на влияние в Средиземноморския басейн. Тази борба се изостряше и поради това, че при сключването на Версайлския договор Италия не получи обещаните й колонии като възнаграждение за присъединяването й в 1915 г. във войната на страната на Антантата.