По вина на управляващите кръгове Франция се оказа изправена лице срещу лице с фашисткия звяр.
Френският народ скъпо заплати за престъпната политика на управляващите кръгове, които се отказаха от сътрудничеството със СССР. Франция беше разгромена и окупирана от немско-фашистките завоеватели, а независимостта й унищожена.
Предпоставки за поражението на Франция се създаваха не само в областта на външната политика. Дълго преди началото на Втората световна война някои ръководещи реакционни групи във Франция се готвеха за държавен преврат.
През 1936 г. във Франция възникна Народният фронт. Страхът на френската буржоазия от народа я накара да тръгне към установяването на открита форма на диктатура. На Петен бе възложена подготовката на държавния преврат. Изборът не беше случаен. Зад гърба си Петен имаше опита на кървавото потушаване на въстанието във френската армия, което избухна след априлското настъпление 1917 г., когато стотици хиляди френски войници безмилостно загиваха, заплащайки с кръвта си бездарността на френското върховно командуване. От 1936 г. Петен става постоянен съветник на всички военни министри. Освен това той е и постоянен член на върховния съвет на държавната отбрана. През април 1939 г. профашисткият вестник „Гранд Оксидан“, издаван на френски език, излезе с голямо заглавие „Петен към власт“.
Сам Петен в края на 1939 г. в откровена беседа с министъра на обществените работи, де Монзи, говорейки за управляващите кръгове на Франция, изтърва такава мисъл: „Аз ще им бъда необходим във второта половина на май.“
Един от привържениците на Петен, мюнхенецът Вин, още преди януари 1940 г. открито предсказваше, че не по-късно от три месеца ще бъде сключено примирие и ще се установи правителство на военна диктатура. Петен по това време беше посланик в Мадрид и имаше известни сведения за готвещото се на 10 май 1940 г. нахлуване във Франция. Оттук и предсказването за кризата, в резултат на която Петен трябваше да стане диктатор.
Петен активно се готвеше за държавен преврат. На адмирал Дарлан той каза: „Ние трябва да действуваме рамо до рамо. Мога ли да разчитам на вас?“ Дарлан увери Петен, че ще го поддържа напълно. Вейган също така поддържаше Петен, тъй като мечтаеше да свали републиката и да заграби властта. За да се осигури безусловната поддръжка от страна на Дарлан и Вейган, Петен им каза, че било необходимо да се създаде своего рода консулство. Виждайки себе си като един от тези консули, Вейган премина към действие.
На 29 май 1940 г. министърът на колониите, Луи Ролен, беседвал с Вейган в квартирата му. Вейган предсказвал свалянето на републиканския режим.
На 13 юни 1940 г. Вейган в присъствието на Макс Брюсе, началник на кабинета на министъра на вътрешните работи Жорж Мандел, каза за правителството на Рейно: „Те загубиха ума и дума. Те нищо не разбраха. Ще се наложи да бъдат арестувани.“149 За този акт се чакал само благоприятен момент.
Към такива мерки не се наложи да прибягнат френските заговорници, тъй като в резултат на бързото поражение на Франция стана безпрепятственото предаване на държавната власт от правителството на Рейно в ръцете на Петен.
По такъв начин леките победи на хитлеристка Германия на Запад се обясняват с това, че управляващите кръгове на западноевропейските страни, изплашени от призрака на революцията, тръгнаха по пътя на предателство на националните интереси на страните си, превърнаха се в пета колона на немско-фашистките окупатори, разглеждайки фашистката окупация като „най-малко зло“.
Окупацията на страните от Западна Европа от немско-фашисткия завоевател с тяхната промишленост, запаси от суровини и селскостопанска продукция засили военния потенциал на фашистка Германия. Освен това хитлеристите заграбиха в западните страни голямо количество военна техника от всички видове запаси от гориво и други материални ценности.
Народите от страните от Западна Европа, които бяха подложени на нападение от фашистка Германия, ненавиждаха фашизма и бяха готови да окажат решителна съпротива на врага. Но управляващите кръгове на тези страни се бояха да въоръжат народа за борба с фашистките поробители, отказаха се от съпротива и побързаха да капитулират пред фашизма. Борбата на народните маси за свобода и независимост срещу фашистките завоеватели бе възглавявана от комунистическите партии, които въпреки репресиите и преследванията от страна на управляващите кръгове на империалистическата буржоазия съумяха да запазят здравите си връзки с народа.
Военни причини. Слабата подготовка на френската армия за активни действия също така е дело на кликата на Петен. Този голям реакционер и предател на националните интереси на Франция, позовавайки се на опита от Първата световна война, твърдеше, че стабилността на фронта в бъдещата война ще бъде резултат от увеличение числеността на войските, че автоматичното оръжие и телените заграждения създават „непреодолими“ бариери и че използуването на танковете не ще бъде ефикасно.