Френските военни теоретици пригласяха на Петен, доказвайки непреодолимостта на отбраната. На знамената им беше написан лозунгът: „Отбрана на всяка цена“. Гамлен твърдеше, че „който напада, той обезателно губи“. Вследствие на това всичките им разсъждения ги доведоха до психозата на „линията Мажино“.
С Версайлския договор френската буржоазия получи удовлетворение на своите претенции в Европа и не се стремеше към активни настъпателни действия срещу Германия. Първата световна война струва на Франция само в убити 1 млн. и 300 000 души. Това бяха загуби, които тя не искаше да даде повторно. „Мюнхенската“ политика създаваше илюзията за възможното спечелване на новата война без големи загуби по пътя на отбраната, докато Германия и СССР се обезкръвят една друга. Оттук възникна и планът за построяване на „линията Мажино“ и стратегията на отбранителния начин за водене на войната през първата й фаза.
„Линията Мажино“ се считаше за такава бариера, с опира-нето на която трябваше да се създаде стабилен фронт до самото крайбрежие на Ламанш. Назначението на „линията Мажино“ се заключаваше в това да се направи невъзможно каквото и да било непосредствено нападение на Франция. Възникна даже и илюзията, че Франция е защитена от всякакво нападение.
Действително „линията Мажино“ беше сериозно препятствие. По своите вътрешни съоръжения „линията Мажино“ напомняше на линеен кораб. Фортовете от бетон и стомана представляваха многоетажни съоръжения, оборудвани с асансьори, намиращи се дълбоко в земята. Бронекалпаците с перископи бяха изкусно замаскирани. Разположението на фортовете позволяваше да се обстрелва местността с кръстосан огън от оръдия и картечници. Собствените източници на електроенергия, запаси от вода, хранителни продукти, боеприпаси даваха възможност на фортовите гарнизони дълго време да не зависят от подвоза. Но работата се свеждаше в това, че „линията Мажино“ беше дълга само 140 км, а дължината на цялата френска граница от Швейцария до Ламанш е около 760 км. Въпреки това Петен на заседанието на военния съвет на 4 юни 1932 г. се изказа против по-нататъшното строителство на укрепления по северната граница на Франция.
Като военен министър, Петен на 7 март 1934 г. разясни на военната комисия към сената, че той е против продължението на „линията Мажино“ до крайбрежието на Северно море, защото Северна Франция била надеждно защитена от белгийските крепости.
През 1936 г. военният министър Даладие, позовавайки се на опита от войната 1914–1918 г., доказваше, че бетонните съоръжения и мрежата от мощно автоматично оръжие непременно ще спрат атакуващите войски.
Оставайки на равнището на Първата световна война, ръководителите на Франция възлагаха големи надежди на железобетона и огневата система, които трябваше според тяхното мнение да заменят човека във войната. Затова те не укрепиха позициите в Ардените.
Двама членове на френския парламент, Тетанже и Фрамон, представиха доклад на военната комисия в камарата на депутатите, посочвайки, че в случай на война „се възлага твърде голяма надежда на естествените препятствия — на горите и на Маас“. В отговор на това сериозно предупреждение генерал Хюнтцигер, един от активните участници в заговора на Петен против републиката, който командуваше армията в сектора на Седан, отговори с оптимистичен доклад и работата беше погребана.
Последната възможност за ликвидирането на „ахилесовата пета“ във френската отбрана беше „странната осеммесечна война“. Но и тази възможност не бе използувана за укрепване на отбраната.
Превъзходството на немските танкове и авиация не беше толкова голямо, за да изключи всякакви успехи на съпротива на англо-френските войски. Съюзниците също така имаха съвременно оръжие. Но за ефикасното му използуване не бяха подготвени. Във френския генерален щаб не взеха под внимание онази революция в областта на военното изкуство, която направиха танковите дивизии и щурмовата авиация.
От 26 януари до 2 февруари 1937 г. във френската камара на депутатите станаха дебати по военните въпроси. На ожесточени нападки бе подхвърлен проектът за създаване на танкови корпуси. В числото на противниците на крупните танкови корпуси излезе Даладие, считайки проекта за опасен. По негово мнение, този проект е „оръдие на непредпазливо настъпление“, докато е по-добре да се отбранява, имайки непристъпен непрекъснат фронт.