Выбрать главу

За създаването на танкови корпуси се противопостави и военният министър Фабри, макар да знаеше много добре, че в Германия вече са формирани танкови дивизии и се готвят да нахлуят във Франция.

Генерал Гамлен също така се обяви против формирането на танкови корпуси, доказвайки, че танковете ще бъдат спрени от противотанковите оръдия, както пехотата беше спряна в 1914 г. от картечниците.

Петен с устата на своя теоретик Шовино уверяваше, че замаскираните оръдия, мини, осейващи пътищата на тези машини, ще удържат победа над всяка най-скъпо струваща техника. „Защо да правим танкове — възклицава Шовино, — ако 75-мм снаряд, струващ 150 франка, лесно унищожава танк, който струва 1 млн. франка.“

Вейган действуваше в същата насока с цялата тежест на своя авторитет. Той казваше: „Нищо не е нужно да създаваме, тъй като всичко имаме.“

Покрай всичко друго привеждаха се доводи, че във Франция няма бензин за танковете. В резултат на всички тези доводи създаването на танкови корпуси се отложи за неопределено време.

Кликата на Петен не считаше за необходимо да въоръжава френската армия с достатъчно количество най-нови видове оръжие. Към 10 май 1940 г. във френската авиация имаше всичко 54 пикиращи бомбардировача. В германската авиация числото на пикиращите бомбардировачи беше 366 още през есента на 1939 г.

Бойната подготовка на авиационния състав се намираше на ниско равнище. Военните ръководители повече се занимаваха с организацията на индивидуално спортните постижения, отколкото с разработката на тактиката на бойните действия на крупни съединения и организирането на взаимодействието с другите родове войски.

Между авиацията и танковите войски се водеше безшумна борба, тъй като „плебсът се намираше в танковите войски, а аристокрацията — в авиацията. След Първата световна война офицерите танкисти често пъти се считаха за «механици», с които не се поддържаше връзки“.150

Във френската армия преобладаваше 75-мм оръдие. В германската армия на въоръжение като най-малък калибър беше 105-мм гаубица, която по далекобойност на снаряда превъзхождаше значително френската система.

Цялата 1939 г. беше загубена от френските военни ръководители в безплодни спорове за ценността на самоходните оръдия. Първото изпробване на самоходно оръдие беше направено едва през март 1940 г. От 20 май до 10 юни бяха пуснати 70 такива оръдия. Бойните качества на самоходните оръдия се оказаха твърде високи. В единствения сектор, където бяха използувани, те унищожиха 28 танка и 5 картечни бронеавтомобила.

Съществен недостатък в бойното използуване на френската артилерия беше недостатъчното маневриране на артилерийския огън. Френската артилерия не можеше и почти не беше в състояние бързо да съсредоточи силен артилерийски огън. Това се обяснява с факта, че френските военни ръководители, възпитани в традициите от Първата световна война, все още продължаваха да се ориентират изключително на опита на позиционната война, без да забелязват рязкото нарастване на темповете за настъпление.

Ето защо френското командуване даже не беше в състояние да помисли, че немските танкове ще преминат р. Маас при Динан и Седан три дена след започването на войната.

Танковете, авиацията и тежката артилерия се игнорираха като средство за пробив на укрепен фронт. Тези средства се смятаха най-ефикасни в отбрана. Затова например Гамлен твърдеше, че не трябва „да се започне кампания със стратегическо настъпление“. Войната можеше да се спечели с отбрана, такава беше официалната военна доктрина.

Генералният щаб на френската армия, без да забележи нарастващите темпове за настъплението, все още продължаваше да се придържа към остарялата стратегия на позиционната война, каквато беше войната 1914–1918 г.

Петеновите възгледи за войната обобщи генерал Шовино, професор при военната академия в Сен Сир. Няколко месеца преди началото на войната той публикува книгата „Възможно ли е нахлуване?“. Предговорът на тази книга написа сам Петен, като го озаглави „Елементи на военната доктрина“. Предговорът на Петен беше официално доведен до знанието на всички ръководители на френската армия. В предговора Петен писа, че възгледите на генерал Шовино са пълни с мъдрост. С това Петен хвалеше своите собствени възгледи, отразени в книгата на Шовино.

В цялата книга като червена нишка минаваше тезата за несъкрушимостта на непрекъснатия фронт. За доказателство се провеждаха доводи, че отбраната сега е по-силна, отколкото през 1917 г., защото сега за 10 дена се построяват такива укрепления, които защищават надеждно от танкове. От тази теза беше направен извод: щом като немците не ще могат да пробият френския фронт, танковете не са нужни въобще.

вернуться

150

Pierre Tissier. „Le Proces de Riom“, p. 96.