Френският генерален щаб все още се опитваше да води съвременния бой по образец на боевете при Марна 1914 г. В генералния щаб и във висшите военни школи се ширяха шаблонът и доктринерството. Изостаналостта пречеше да се разглеждат новите проблеми. Така например отбраната при Вердюн се използуваше като доказателство на тезата, че и в бъдещата война многочислените армии могат да водят борба с месеци, без да спечелят нещо освен няколко квадратни километра територия. Метафизическият мироглед пречеше да се види, че усъвършенствуването на военната техника изисква също така и усъвършенствуване на тактиката. Нито в недостатъчното въоръжение, нито в лошото качество на бойната техника, а в изостаналостта на военната теория беше основната слабост на френските военни ръководители.
През време на гражданската война в Испания фашистките интервенти изпробваха и изучаваха използуването на новите видове оръжия. Например за немскофашистката авиация войната в Испания беше полигонът, на който се проверяваха техните танкове, самолети, бомби и зенитна артилерия. Бойният опит помогна на немците да разработят методите по взаимодействието на танковете с авиацията, да подобрят конструкцията и да усилят бронята. Именно от опита на войната в Испания немскофашистките военни ръководители дойдоха до извода за необходимостта от създаването на танкови и моторизирани корпуси и да заменят използуващите се самолети с нови, по-съвършени образци.
Френското военно списание по това време се ограничаваше с излагане на фактическите събития. Единствената военна монография за опита от военните действия в Испания беше написана от немски емигрант, който по-рано служил в германския военноморски флот. Книгата имаше гръмкото заглавие „Военните уроци от Испанската война“. В Испания авторът престоял през 1936 г. всичко три седмици, в периода на барикадните боеве, и направил извода за неефикасното използуване на танковете, което се хареса на френските стратези на отбраната.
Френските военни ръководители започнаха създаването на танкови дивизии едва след урока от германо-полската война 1939 г.
В началото на Втората световна война френската армия имаше само три леки механизирани дивизии. Първата танкова дивизия бе сформирана през 1933 г. Четири танкови дивизии бяха формирани след започването на войната: първите две — към средата на януари 1940 г., третата — по средата на март, а четвъртата — в разгара на немскофашисткото нахлуване във Франция.
Формирането на танковите дивизии в последния момент доведе до това, че те се оказаха неподготвени за решаването на оперативни задачи. В продължение на много години във френската армия танковете се разглеждаха като тактическо оръжие на пехотата, като средство за поддържане и съпровождане на пехотата.
Опитът от използуването на танковете в кампанията (1917–1918 г.) даже и след 20 години се смяташе за непроменена догма. Това доведе до убеждението във френската армия, че танковете са в състояние да се откъснат от пехотата не повече от някакви си 1500 или 1800 м. Ето защо френските военни ръководители за сметка на маневреността увеличаваха бронята и въоръжението на танковете.
През 1932 г. беше формирана първата френска моторизирана дивизия. Обаче моторизираната дивизия се определяше само за използуването като бързо подвижен резерв, вместо да действува с танковете и да осъществява широк оперативен пробив. В боя огънят се противопоставяше на маньовъра, вместо да се съчетават огънят и оперативният маньовър.
През 1933–1939 г. френското върховно командуване издаде ред наставления и инструкции по въпроса за бойното използуване на танковете и механизираните дивизии. Във временното наставление от 26 април 1933 г. относно съвместните действия на пехотата и танковете се казваше, че „използуването на съвременните танкове и моторизирането на армията позволяват да се откажем от бавното, постепенно придвижване, към което ни принуждава огъня на противниковото автоматично оръжие и стремително да се развива успехът, не дочаквайки подхода на останалите ешелони, т.е. да се ускори темпът за настъпление“. Във временното наставление по тактиката на крупните съединения от 12 август 1936 г. се предвиждаше дълбоки самостоятелни действия на танкови ешелони, действуващи пред пехотата и като танкове за съпровождане.
Във всички тези наставления и инструкции са разработени способите за бойното използуване на танковете в тактически рамки. Бойният ред на танковете в настъпление се предвижда в три ешелона. Вторият ешелон трябва да поддържа танковете от първия. Третият ешелон се определя за най-тясно взаимодействие с пехотата. Обаче дълбочината на танковата атака се поставяше в зависимост от възможното прикриване и поддържане на тежката артилерия.