През 1937 г., когато в Германия вече беше формиран танков корпус, в Англия всеки, който твърдеше и решително настояваше за механизация, рискуваше да получи прозвището танкоман.
Теоретическите възгледи на английските военни ръководители за бойното използуване на танковете малко се различаваха от възгледите на френските им съюзници. В английската армия танковете бяха предназначени за съпровождане на пехотата, доколкото английските военни ръководители считаха, че танковете не са в състояние далеч да се откъснат от пехотата. Затова бронираната бригада се готвеше само за тактическо взаимодействие с пехотата.
Основните усилия при пробив на противниковата отбрана при стабилен фронт се възлагаха на пехотната дивизия. Завършването на пробива се явяваше второстепенна задача за бронираната бригада, която идваше да усили пехотната дивизия. Основната задача на бронираната бригада беше да разгроми резервите и щабовете на противника в дълбочина на тактическата зона на отбраната (не повече от 20 км). Самостоятелни действия на бронираната бригада пред главните сили на армията се допускаха само в маневрени условия на войната.
Опитът от бойните действия в Западна Европа през 1940 г. показа, че тези военнотеоретически възгледи бяха далеч от необходимото съответствие с новите технически средства на въоръжената борба. Както и в периода от 1917 до 1918 г. английските военни ръководители например не можаха да излязат вън от рамките на бойното използуване на танковете в тактически мащаб.
По такъв начин пасивната военна стратегия на англо-френските военни ръководители, в частност отбранителната стратегия за водене на войната през първата й фаза, беше обусловено от „мюнхенската“ политика на управляващите кръгове на Англия и Франция, която се състоеше в това да не се пречи на хитлеристка Германия да нападне Съветския съюз. Управляващите кръгове на Англия и Франция, увлечени в насъск-ване на фашистка Германия срещу Съветския съюз, не виждаха плановете на немския фашизъм. Хитлеристите, преди да нападнат Съветския съюз, явяващ се главно препятствие по техния път за завоюване на световно господство, започнаха агресия срещу Полша, Норвегия, Дания, Холандия, Белгия, Франция и Люксембург, Югославия и Гърция за осигуряване на своя европейски тил.
Като подготвяха своите армии за нахлуване в Западна Европа, германските военни ръководители най-добре решиха военнотеоретическите въпроси за бойното използуване на родовете войски в сравнение с решението на аналогичните въпроси във френската и английската армия.
В основата на немскофашистката стратегия беше положена теорията на „тоталната“ и „светкавичната“ война. Тези теории с идването на фашизма на власт в Германия заеха господствуващо положение.
В 1934 г. се появи книгата на Лудендорф „Тоталната война“. Този виден идеолог на германския милитаризъм излезе с искане за неограничено използуване на всички средства за унищожаване не само на въоръжените сили, но и на населението на противниковата страна. За политическото обосноваване на тезата за абсолютната всеобхващаща война, т.е. война безпощадна в мащаба на цялата страна на противника, Лудендорф използуваше расовата теория на фашизма.
Като неразделна част от тоталната война Лудендорф разглеждаше мълниеносното постигане на победата без обявяване на война. Той искаше „да се стремим да се завърши войната колкото е възможно по-бързо“, а за това „от самото начало да се използува и последната пушка“. Тази теза бе използувана от хитлеристите при разработване на стратегическите планове за водене на Втората световна война. В 1937 г. Хитлер постави задача на генералния щаб така да се деморализира противникът, че да загине още от първия удар.
Германският генерален щаб, като планираше нахлуването в страните от Западна Европа, много разчиташе на внезапното нападение. Моторизацията на армията доведе до нейната подвижност. Увеличи се възможността за бързото съсредоточаване, а следователно и внезапността.
Внезапното нападение на Германия неочаквано за англо-френските съюзници съдействува за бързото поражение на армиите им (за 45 дена). На германското командуване се удаде благодарение на силата и благоприятната политическа и военна обстановка да спечели първия период на Втората световна война. Нахлуването на немскофашистките войски в Западна Европа не трябва да се разглежда извън рамките на Втората световна война. Ето защо успехът на немскофашистките войски в Западна Европа не беше потвърждаване на правилната стратегическа концепция на хитлеристите за възможното спечелване на Втората световна война в кратко време. При това фашистка Германия надценяваше своите възможности, правеше всички разчети за воденето на следващите кампании с „светкавични“ срокове и заради това не бяха взети мерки в случай на продължителна война. Това объркване на сметките на хитлеристите се изясни във войната на фашистка Германия срещу СССР. Само към пролетта на 1942 г. немскофашистките ръководители дойдоха до извода, че ще се наложат максимални военни и икономически усилия.