Главната особеност на немскофашистката стратегия се състоеше в това, че хитлеристите успяваха да разгромят своите противници поотделно. Като отчитаха опита от Първата световна война 1914–1918 г., хитлеристите всячески избягваха война на два фронта. „Мюнхенската“ политика на управляващите кръгове на Англия и Франция способствуваше за осъществяване на поредното „светкавично“ разгромяване на западноевропейските страни през първия период на Втората световна война.
Успехът на операциите на немскофашистката армия беше осигурен изключително от високите темпове на настъплението. Хитлеристкото командуване използуваше в голям мащаб високо маневрени и подвижни средства — танкове, авиация, моторизирани и въздушнодесантни войски.
В армията на Франция и Англия процесът на прерастването на танковите войски от тактическите рамки в средство от оперативно значение ставаше много бавно и постепенно. В немскофашистката армия този процес се извършваше с бързи темпове. Германското военно командуване успя да повиши оперативното значение на танковите войски по пътя на организационното обединение на танковите войски с моторизираната пехота.
В периода на Първата световна война 1914–1918 г. настъпателните операции бързо заглъхваха, тъй като темповете на настъплението не превишаваха темповете за подхождането на оперативните резерви на отбраняващите се войски. В резултат на това отбраняващите се войски успяваха да създадат в дълбочина на отбраната в замяна на загубените нови отбранителни рубежи.
През 1939–1940 г. масираното използуване на танковете, авиацията, моторизираните и въздушнодесантните войски обезпечаваше високи темпове и голяма пробивна сила на настъплението. Високите темпове на настъпателните операции позволяваха да се изпреварва прехвърлянето на оперативните резерви на отбраняващите се войски към застрашеното направление.
Френските военни ръководители очакваха, че немскофашистките войски ще настъпват с темповете от периода на Първата световна война. Бойният опит отхвърли тези пресмятания. В първия ешелон на немскофашистките войски се използуваха бронетанкови механизирани войски. В хода на настъпателните операции на подвижните войски се случваше средно да изминат с откъсване от главните сили до 250–300 км.
Стремителността в настъплението на хитлеристките войски веднага дезорганизира управлението на англо-френските войски. Във военните кръгове на Англия и Франция цареше пълна обърканост. Разпорежданията на командуването закъсняваха и не идваха на време до войските. В резултат на това войниците губеха вяра в своето командуване, преувеличено си представяха силата на врага. Всичко това доведе до пълната дезорганизация на войските.
За високите темпове на танковете и моторизираните войски на немците спомагаше авиацията, особено пикиращите бомбардировачи и въздушнодесантните войски. Въздушнодесантните войски отстраняваха това несъответствие, което имаше между действията на авиацията и подхождането на подвижните съединения. Тясното взаимодействие на танковете с другите родове войски позволяваше на хитлеристкото командуване да реши проблема за развитието на оперативния успех, да извършва бързо прегрупирване в хода на операцията и да осъществява операции за обкръжаване на крупни противникови сили.
Във връзка с широкото използуване на новите високо маневрени и подвижни средства във въоръжената борба се измени ролята на пехотата при атака. В периода на Първата световна война 1914–1918 г. пехотата беше ударно средство. През 1939–1940 г. пехотата премина в основата на бронирания ударен клин. Този клин с острието на танковите дивизии дълбоко се врязваше в територията на противника. Обаче пехотата оставаше, все още многобройна, качествено стана значително по-мощна.