В 1926 г. Мусолини направи обиколка из Африка. В едно от своите изявления през време на тези пътувания той заяви за своите намерения да превърне Средиземно море в „италианско езеро“. Италианските фашисти говореха за Средиземно море като за „mare nostro“ („наше море“). Осъществяването на намеренията на Мусолини би означавало заграбване от италианския фашизъм на около 20 страни, разположени по бреговете на Средиземно море, с население около 190 милиона.
В Средиземноморския басейн се сблъскаха не само интересите на империалистите от Италия, Англия и Франция. Тук се водеше ожесточена борба и между Англия и САЩ за владението на петролните извори в Близкия Изток.
След Първата световна война Англия получи господство в Близкия Изток. Тя завладя един от най-богатите на петрол райони в света и се укрепи на сухопътните пътища за Индия. Спорове за близкоизточния петрол възникнаха още в 1919 г., когато английските окупационни власти в Месопотамия и Палестина не разрешиха на американските петролни тръстове да направят проучване в недрата на тази територия.
Съединените американски щати, притежавайки голяма конкурентна способност и стремейки се да затвърдят положението на своите петролни компании, поискаха да се осъществи принципът на „откритите врати“, за да получат достъп към петролните богатства на Близкия Изток.
Спорът за подялбата на германското колониално „наследство“, разгърнал се широко през периода 1919–1926 г., особено се изостри след сключването на петролно съглашение между Англия и Франция в 1920 г. в Сан Ремо (Италия) без участието на американските капиталисти. Англичаните, стремейки се както по-рано да не допуснат американския капитал в Близкия Изток, предадоха довоенните права на немските монополисти за близкоизточния петрол на френските капиталисти. Тогава САЩ отказаха да признаят близкоизточния мандат на Англия и Франция, докато не бъде приета амери-канската политика на „откритите врати“.
Американските ноти, меморандуми и протести временно се прекратиха в 1926 г., когато американските компании фактически си осигуриха място на териториите на страните от Близкия Изток, богати с петрол. Трябваше англичаните да разделят с американските фирми петролните запаси, след което държавният департамент на САЩ бързо призна близкоизточните мандати.
Естествено, че американският империализъм не искаше да се ограничи с малък дял на участие в разработката на петролните богатства на Близкия Изток, който му предоставиха — 25% от иракския петрол. На американските компании се удаде да получат най-важните концесии в Арабия и да поставят под удар английското петролно господство в Средиземноморския басейн.
Американският империализъм беше много заинтересован да навлезе колкото се може по-дълбоко в сферата на интересите на Англия в Близкия Изток, ето защо политиката, дипломацията и военната стратегия на САЩ бяха неразривно свързани с борбата на американските монополи за заграбването на петролните извори в източната част на Средиземноморския басейн.
Особено рязко се изостри борбата за петрола между управляващите кръгове на Англия и САЩ в хода на Втората световна война.
В 1941 г. САЩ, възползувайки се от отслабването на Англия и зависимостта й от американска помощ, успя да получи по-широк достъп на свои капитали в петролните богатства на Близкия Изток. Това е и една от причините, поради която управляващите кръгове на САЩ в 1942 г. бяха заинтересовани най-напред от провеждането на операциите по стоварването на американските войски във Френска Северна Африка. Подготовката и провеждането на такива операции американското правителство започна още преди намесата на САЩ във Втората световна война.
И накрая имаше още един претендент за господство в Средиземноморския басейн — това беше хитлеристка Германия. Хитлеристите не се ограничаваха с искането за връщане на бившите германски колонии в Африка. Колониалните апетити на хитлеристка Германия нямаха граници. Империалистическите противоречия разяждаха даже „оста Рим — Берлин“ въпреки да изглеждаше, че има тесен военен съюз между хитлеристка Германия и фашистка Италия. Между двата империалистически хищника съществуваха остри противоречия на почвата на борба за колонии и сфери на влияние в Средиземноморския басейн.