Мусолини, без да разбере отказа на Хитлер, започна да предлага вместо пехотни части италианската авиация. В писмото от 17 юли 1940 г. Мусолини писа: „Ако вие считате за възможно и непосредствено участието на италианската авиация, моля ви да ми съобщите за това. Ние сега имаме отряди нови, твърде мощни и скоростни самолети.“156
Но Хитлер се отказва и от авиацията. Нещо повече, той сам предлага на Мусолини своята авиация до пролетта на 1941 г. На 19 юли 1940 г. Чано записа в своя дневник, че Хитлер не само отклонил „предложението на Мусолини да изпрати хора и самолети за участие в нападението над Англия, напротив — той ни предложи помощ от авиация за бомбардировка на Суецкия канал“157.
Чано не знаеше, че отказът на Хитлер от италианските войски и авиация означаваше отказ от нахлуването в Англия за този период. За намеренията на Хитлер Чано не знаеше, защото Хитлер винаги поставяше своите италиански съюзници в известност за плановете си само след започване на поредната агресия.
На 29 юли 1940 г. оперативният отдел на германското върховно командуване пристъпи към разработване на плана за нападение срещу Съветския съюз. В Типелскирх намираме потвърждение на това. Той пише, че „в края на юли, преди да бъде дадена заповед за въздушно нападение над Англия, Йодъл съобщил на един от своите най-близки сътрудници, че Хитлер решил да се готви за война срещу Съветския съюз“158. Писмена заповед затова била дадена на 9 август 1940 г. под условното название „Ауфбау Ост“.
От достоверни сведения, които получил тогавашният държавен секретар на САЩ, Кордел Хъл, именно през август 1940 г. в щабквартирата на Хитлер станаха съвещания по въпроса за подготовката на война срещу Русия.
В същия месец бе дадена заповед да се подготви Западна Полша като плацдарм за източния поход. В съответствие с тези заповеди се започна строеж на нови ж.п. линии, пътища, летища и казарми за войски, които можеха да осигурят бързото прехвърляне и концентриране на крупни войскови съединения. Още през юли 1940 г. щабовете на 4-а, 12-а, 18-а армия бяха преместени в Познан. През втората половина на 1940 г. в Западна Полша бяха преведени около 30 немскофашистки дивизии.159 Това беше начало на стратегическото развръщане на германските въоръжени сили срещу СССР.
Що се отнася до планирането за нахлуването в Англия, по признания на Блументрит, операцията „Морски лъв“ никога сериозно не се е разработвала и не се е подготвяла, на нея се е гледало като на „военна игра“. На немските генерали и адмирали в края на септември стана съвършено ясно, че планът не беше замислен сериозно. След това от този план се отказаха напълно. „В свои кръгове ние говорехме за плана като за блъф и очаквахме новината, че с Англия ще се дойде до съглашение.“160 През септември 1940 г. планът „Морски лъв“ бе окончателно погребан.
След 15 септември 1940 г. „десантът в Англия оставаше само като заплаха“161. По такъв начин именно от лятото на 1940 г. подготовката за вероломно нападение срещу Съветския съюз стана съставна част от плана на Хитлер относно по-нататъшното водене на войната. Тази подготовка беше главно определящо съдържание на хитлеристката стратегия след разгрома на Франция и другите западноевропейски страни през май—юни 1940 г.
От военна гледна точка нахлуването на немскофашистките войски в Англия можеше да се увенчае с успех. Но Хитлер смяташе, че при нахлуването в Англия възможните загуби ще бъдат около един милион души. Този милион той реши да запази за нападението срещу Съветския съюз, тъй като считаше, че завоюването на СССР ще стане мълниеносно и че в Европа след това не ще има сила, която да може да спре по-нататъшната германска агресия. Ето защо Хитлер реши да отложи решителната борба срещу Англия.
След като направените на 19 юни 1940 г. „мирни“ предложения на Хитлер към Англия увиснаха във въздуха, беше прието решение за нападения на германската авиация над Англия. За нападенията върховното германско командуване отдели 1020 изтребителя и 1100 бомбардировача от състава на 2-и и 3-и въздушен флот.
Първите крупни удари по въздуха над Англия бяха нанесени на 15 август. До 7 септември германската авиация нанасяше удари по авиационните бази. Обаче те не успяха да унищожат английските военновъздушни сили и летища. Това се обяснява с факта, че от самото начало на войната английската противовъздушна отбрана бе добре снабдена с технически апаратури. Особено добре беше прикрита летищната мрежа, имаща разгърната радиолокационна система.