След това немската авиация пренесе ударите върху Лондон и над другите английски градове, с помощта на които искаше да сломи волята на англичаните за съпротива. През нощта на 7 ноември 1940 г. 300 немски бомбардировача извършиха своето първо нападение над Лондон.
Управляващите кръгове на Англия, като поощряваха въоръжаването на хитлеристка Германия, разчитаха, че фашисткото оръжие ще бъде използувано най-напред срещу Съветския съюз. Невил Чембърлейн още на 30 септември 1938 г., говорейки на летището в Кройдон при завръщането си от Мюнхен, тържествено заяви, че мирът е осигурен на цяло поколение. Чембърлейн, разбира се, имаше предвид мир за Англия. Обаче не изминаха и две години и над английските градове се посипаха фашистките бомби. Мирът с Хитлер не им се удаде. За последствията от „мюнхенската“ политика на управляващите кръгове на Англия трябваше да заплати английският народ.
Тежки изпитания се стовариха върху английския народ. Над английските градове немскофашистката авиация хвърли около 190 000 тона фугасни и запалителни бомби. Гр. Ковънтри, един от центровете на английската авиационна промишленост, на 14 ноември 1940 г. беше разрушен при нападение с 500 бомбардировача. От 7 септември 1940 г. в продължение на 65 нощи подред хитлеристката авиация атакуваше Лондон. Градът беше подложен на масови нападения. Така например на 20 март 1941 г. бе бомбардиран с 310 самолета, на 17 и 20 април — с 542 и през нощта на 11 май 1941 г. — с 580 самолета. С това се завърши нападението над Лондон с големи маси от немскофашистка авиация.
Трябва обаче да се отбележи, че въпреки интензивните нападения резултатите от бомбардировките нямаха решаващо значение. Тези нападения само създаваха впечатление за близко нахлуване. В действителност те се извършваха, за да маскират съсредоточаването на хитлеристките войски за нападение срещу СССР. Бившият държавен секретар на САЩ, Кордел Хъл, в мемоарите си пише: „Въздушните нападения над Англия служеха на Хитлер само като параван на неговите истински и щателно разработени планове и приготовления за внезапно и съкрушително нападение на Русия.“162
Като действуваше по плана за стратегическата дезинформация на Съветския съюз, германското върховно командуване по това време усилено прехвърляше войски на Изток. На 27 август Хитлер подписа заповед за прехвърляне на Изток 10 пехотни и 2 танкови дивизии. На 6 септември, в навечерието на нападението на фашистката авиация над Лондон, беше издадена нова заповед за преместването на Изток до 1 октомври 1940 г. 20 дивизии.163
Към 1 май 1941 г. в района на Прибалтика бяха прехвърлени нови пехотни дивизии. За да скрият готвещото се на Изток настъпление, хитлеристите държаха в Германия и на Запад основната маса танкови и моторизирани дивизии, готови за прехвърляне. На Запад поддържаха кадрови дивизии, за да се създаде впечатление, като че ли са предназначени за десантни операции на Британските острови. Подвижните съединения бяха прехвърлени на Изток с максимална предпазливост един месец преди началото на нападението срещу СССР.
От 22 май 1941 г. стратегическото развръщане на Изток беше представено като средство за маскиране на десантната операция срещу Англия.
За фашистките ръководители на Италия истинският замисъл на хитлеристите се изясни едва в края на 1940.
На 4 октомври 1940 г. се състоя поредната среща на Хитлер и Мусолини в Бренер. На този ден Чано записал в дневника си: „Разговорите за десант на Британските острови и подготвителните операции повече не ще продължават.“164 През октомври на Мусолини и Чано стана ясно, че всяка реална подготовка за нахлуване в Англия е прекратена. На 12 октомври Кайтел подписа директива, в която изложи заповедта на Хитлер, че от този момент „подготовката за десант в Англия ще се продължи само като военна и политическа заплаха“165. Тази директива само оформяваше мероприятията на стратегическата маскировка, провеждана под формата на реално подготвителни работи за нахлуване. Подготвителните работи за нахлуване трябваше да скрият истинските планове на хитлеристите.
На съвещание на германското върховно командуване в края на лятото на 1940 г. Хитлер съобщи за намерението си да нападне Русия. През ноември Хитлер предложи на Мусолини да отзове от територията на Франция тези части, които влизаха в състава на окупационните войски, и заедно с германските войски да демонстрира подготовката за нахлуването през Ламанш.