На 5 декември 1940 г. началникът на германския генерален щаб, Халдер, доложи на Хитлер плана за източния поход. На 18 декември Хитлер подписа директива № 21, в която планът за внезапното и вероломно нападение на Съветския съюз получи ново условно наименование — „план Барбароса“. Директивата започваше със следните думи: „Германските въоръжени сили трябва да бъдат готови да унищожат Съветска Русия в хода на една скоротечна кампания преди свършването на войната с Англия.“ Тази директива беше подписана от Кайтел и Йодъл и в девет екземпляра разпратена на командуващите различните родове войски в германските въоръжени сили като основа за стратегическото развръщане.
За тила си хитлеристите вече не се опасяваха, тъй като крупни операции на английските войски с цел нахлуване в страните от Западна Европа, окупирани от немскофашистките войски, не се очакваха.
Едновременно с приготовленията за реализирането на „план Барбароса“ хитлеристите до края на 1940 г. продължаваха да бомбардират английските градове. Като създаваха впечатление за готвещо се нахлуване в Англия, хитлеристите искаха не само да скрият подготовката за нападение срещу Съветския съюз, но и смятаха с въздушния терор да сломят волята на английския народ за съпротива, да заставят английските капитуланти да сключат съглашение с Германия и да неутрализират Англия за продължително време, за да завършат безпрепятствено войната на Изток.
Известна част на английските управляващи кръгове бяха готови да направят сделка с Хитлер, но не им се удаде да сломят волята на английския народ за съпротива срещу Хитлер. Волята на английския народ за съпротива остана непоколебима. Решимостта на английския народ, неговият непреклонен стремеж да защищава своята свобода и независимост — тази бе силата, която принуди английското правителство да остави без отговор „мирните“ предложения на Хитлер.
На 3 февруари 1941 г. „планът Барбароса“ се утвърди окончателно. През март Хитлер свика командуващите и постави пред тях следните задачи: да се разгроми руската армия; да се ликвидира съветската държава; след това с 50–60 дивизии да се създаде в Русия „въоръжена граница“, а останалите сили да се използуват за завладяването на Гибралтар, Иберийския полуостров и за подготовка за последна борба с Англия.
От това се вижда, че така наречените „мирни предложения“ на Хитлер от 19 юли 1940 г. са само продължение на политиката, насочена към създаването на условия за разгромяването на всички държави, противопоставящи се поотделно на фашистката агресия, и да не допусне възможното създаване на анти-хитлеристка коалиция.
Подготовката на поход срещу Съветския съюз наложи прехвърлянето на крупни сили от немската авиация на Изток. Във връзка с това на хитлеристите се наложи в края на краищата да преустановят борбата срещу Англия, въпреки че не бяха постигнали капитулацията на английския народ. Обаче след като „планът Барбароса“ беше окончателно утвърден, във фашистка Германия се усили пропагандата за неизбежното нахлуване в Англия през пролетта на 1941 г. С лъжливите приготовления за десант на Британските острови хитлеристите продължаваха да маскират фактическата подготовка за нападение срещу СССР. Затова свидетелствуват и следните факти. На 3 февруари 1941 г. на съвещание на германското върховно командуване беше прието решение стратегическото съсредоточаване на войските за изпълнение на „план Барбароса“ да се маскира не само с приготовления за операцията „Морски лъв“, но и за второстепенните операции по „план Марица“ (войната срещу Гърция).
На 15 февруари 1941 г. началник щаба на върховното командуване на фашистка Германия, Кайтел, подписа разпореждане за стратегическа дезинформация. В това разпореждане се казваше, че целта на дезинформацията е да скрие приготовленията за операцията „Барбароса“. За да скрие развръщането на силите за операцията „Барбароса“, препоръчваше се „да се демонстрира предстоящото нахлуване в Англия“. Тази маневра Кайтел нарече най-велика дезинформация в историята на войните. За постигането на по-надеждна дезинформация подготовката за изпълнение на плана „Морски лъв“ беше даже повторно проведена през първата половина на 1941 г. под условното название „Акула“.
В директивата на началник щаба на въоръжените сили на фашистка Германия от 25 май 1941 г. се разкрива мащабът на мероприятията по стратегическата дезинформация. Обръща се внимание на следните моменти: „В съответствие с указанията на раздел 2 за стратегическата дезинформация на противника трябва особено да се подчертаят продължаващите се приготовления за нахлуването в Англия. Молба към началника на тила на сухопътните сили — да направи по възможност обширни приготовления за реализиране на операцията «Морски лъв», при това за участие в приготовлението трябва да се привлекат гражданските учреждения. Желателно е по този въпрос да се проведат широки съвещания. Особено важно е да се дадат определени задачи на гражданските учреждения.