… Молба към отдел пропаганда на въоръжените сили — да се свърже с министерството на пропагандата, като му даде директивата, необходима за стратегическата дезинформация на противника. Обръщаше се при това внимание, че министерството на пропагандата не трябва да бъде в течение на истинските намерения на стратегическата дезинформация на противника.“
Под прикритието на този шум се продължаваха усилените приготовления за похода на Изток. Известният английски военен писател Лидъл Харт, който никак не може да бъде подозрян в нелоялност към английския империализъм, под впечатлението на неопровержимите факти, получени от бившите членове на германското върховно командуване, беше принуден да признае, че през 1940 г. „Хитлер не желаеше да завоюва Англия. Той малко се интересуваше от приготовленията за нахлуването, нищо не правеше, за да ги ускори и ги отмени при първия благовиден предлог.“166
Защо Хитлер не искаше да завоюва Англия? Лидъл Харт направо отговаря: „Работата е там, че Хитлер вече обръщаше погледа си на Изток.“167 И не само Лидъл Харт, но и „Таймс“ на 20 септември 1942 г. призна: „В 1941 г. Хитлер хвърли своите войски против Русия, защото не се осмели да ги изпрати срещу Британските острови, докато в неговия тил имаше голяма бдителна и непобедена руска армия.“ Ето истинската причина, поради която не бе извършено нахлуването на немскофашистките войски на Британските острови.
В англо-американската преса до самото нахлуване на хитлеристка Германия в Съветския съюз се печатаха статии на тема за сериозните приготовления срещу Англия. На 12 февруари 1941 г. английските вестници излязоха с предупреждение до населението за очакваното нахлуване на Британските острови. На 6 март 1941 г. военният министър, Маргесон, заяви в парламента, че опасността от нахлуване е твърде голяма.
В действителност английските и американските управляващи кръгове бяха добре осведомени, че хитлеристка Германия готви нападения срещу СССР. Държавният департамент на САЩ още в края на 1940 г. знаеше за германските планове за нападение срещу СССР. Бившият заместник държавен секретар, Съмнер Уелс, пише в своите следвоенни мемоари: „В началото на януари 1941 г. получих съобщение, което по мое мнение не оставяше и най-малката сянка от съмнение за това, че германският генерален щаб със съгласието на Хитлер готви през пролетта на тази година германската армия за внезапно нападение срещу Съветския съюз. Информацията беше твърде подробна и изхождаше от достоверен източник.“168
Кордел Хъл потвърждава, че през януари 1941 г. той също получил достоверна информация, че Хитлер щателно разработвал планове за нападение на Русия.
Английските управляващи кръгове също така знаеха, че хитлеристка Германия трескаво се готви за нападение срещу Съветския съюз. Още на 27 юни 1940 г. Чърчил с телеграма съобщи на министър-председателя на Южноафриканския съюз, Смътс, че Хитлер ще се хвърли на Изток и „прави това, без да се опита да предприеме нахлуване…“ (в Англия — В. С.)169. На 16 май 1941 г. Чърчил вече писа на Смътс: „Хитлер съсредоточава силите си срещу Русия. Непрекъснато се прехвърлят войски, танкови сили и авиация на север от Балкана и на изток от Франция и Германия. Аз лично смятам, че най-добрите шансове за него са нападението на Украйна и Кавказ, това би му осигурило жито и петрол.“170
По такъв начин от „мюнхенската“ политика реакционните сили на Англия не се отказваха, даже и след като Хитлер потъпка всички и всякакви декларации за ненападение над Англия.
Управляващите кръгове на Англия и САЩ имаха сведение от най-достоверни източници, че подготовката на хитлеристите за нахлуване в Англия е само средство за стратегическа маскировка. Някои английски източници направо признават, че „това беше план на «голяма измама», която има за цел да създаде впечатление за готвящото се нахлуване в Англия“171.
Немските източници говорят същото. Например Гьорлиц разказва по какъв начин хитлеристите са използували завладяването на Крит на 1 юни 1941 г. за поддържане лъжливата версия, че подготовката за нахлуването на Англия се продължава и осъществяването на плана „Морски лъв“ е уж първостепенна задача за 1941 г. В началото на юни 1941 г. във „Фьолкишер Беобахтер“ беше поместена статия под заглавие „Крит като пример“. В статията се казваше, че завладяването на Крит от въздушнодесантните войски е само пример за подобни, но крупни операции на други места. Това беше направено с цел да се създаде впечатление, че предстои нахлуване в Англия. След това генерал-полковник Йодъл получи заповед за конфискуване на този брой за разгласяване на военна тайна.