По такъв начин основното съдържание на периода след капитулацията на Франция се заключава в подготовката на Германия за внезапно и вероломно нападение над СССР. Шумът около операцията „Морски лъв“ прикрива тази подготовка и е средство за стратегическа дезинформация.
Ограничени действия на немския военноморски флот в Атлантическия океан (септември 1939 г. — юни 1941 г.)
Хитлер се опитваше да неутрализира Англия през време на войната със СССР не само с въздушни нападения, но и чрез дезорганизиране на търговското й корабоплаване. Обаче действията на германския флот имаха ограничен характер. Срещу външните морски комуникации на Англия в Атлантическия океан действуваха само единични германски надводни кораби рейдери и подводници. Малобройният военноморски флот на Германия не можеше да излезе на сериозна борба с британския флот.
Ограниченият характер на действията на немския военноморски флот се състоеше в това, че не бяха нанесени съсредоточени удари по морските комуникации на Англия.
За нанасяне на съсредоточени удари от флота се изискваше поддръжката на мощни военновъздушни сили, организиране на тясно взаимодействие между флота и авиацията. Но такива условия нямаше. През януари 1939 г. по настояване на главнокомандуващия на немските военновъздушни сили, Гьоринг, бе разформиран отделният морски въздушен окръг, който беше предназначен за съвместни действия с военноморския флот. С това Гьоринг ликвидира обособената военноморска авиация. Това бе направено, защото германското върховно командуване „отделяше главно внимание на войната на континента“172. В резултат на това задоволяване нуждите на военноморския флот с авиационни средства не бе достатъчно.
Към началото на Втората световна война военноморските сили на Англия и Германия имаха следните количества военни кораби173.
| Тип на корабите | Англия | Германия |
|---|---|---|
| Линейни кораби | 15 | 2174 |
| Самолетоносачи | 7175 | — |
| Броненосци или „Джебни линейни кораби“ | — | 3176 |
| Тежки крайцери | 15 | 2177 |
| Леки крайцери | 49 | 6 |
| Ескадрени миноносци | — | — |
| Есминци | 183 | 22 |
| Миноносци | — | 20 |
| Подводници | 65 | 57 |
| Торпедни катери | 27 | 20 |
| Монитори | 3 | — |
Освен това в германските корабостроителници се намираха два линейни кораба („Бисмарк“ и „Тирпиц“ с по 45 000 тона водоизместимост, и един тежък крайцер („Принц Евгени“).
Английският флот въпреки своето количествено превъзходство не предприе активни мерки за унищожаването на главните сили на германския военноморски флот. Пасивността на английския флот доведе до това, че на 17 септември 1939 г. германска подводница потопи в Бристолския пролив самолетоносача „Корейджес“. През нощта на 15 октомври 1939 г. немска подводница се промъкна през тесния проход на подводните заграждения вътре във военното пристанище Скала Флоу и потопи стоящия на котва линеен кораб „Роял Оук“ с водоизместимост 30 000 т (въоръжен с 8 оръдия с калибър 380 мм, 12 оръдия с калибър 150 мм )
В резултат на двете торпедни атаки на линейния кораб избухна силен взрив и корабът потъна. При това от състава на екипажа загинаха 786 души и подводницата успя да се върне по същия път. Благодарение на аерофотоснимка тя успя да намери тесния проход през минните заграждения при входа на пристанището.
Немската авиация нанесе също така тежки повреди на два английски крайцера и един ескадрен миноносец.
На 17 октомври бе извършено първото нападение от немската авиация над английската военноморска база Скапа Флоу. В нападението участвуваха три ескадрили бомбардировачи, „Ю-88“, летящи в три ешелона. Целта на нападението беше линейният крайцер „Рипалс“. Ешелоните се появиха над целта в в интервали: между първия и втория — 2 часа и между втория и третия — 3 часа. Обаче немците не усяха да потопят „Рипалс“. Той беше потопен по-късно заедно с линейния кораб „Принц Уелски“ на 10 декември 1941 г. от японската авиация в открито море източно от Сингапур. Интересно е да се отбележи че японските самолети летяха също така на ешелони — по 9 самолета в ешелон (всичко 84 самолета). В състава на японските въздушни ескадри имаше и бомбардировачи, и самолети торпедоносци, но решаваща роля в потопяването на двата най-нови кораба от английския флот изиграха именно самолетите торпедоносци.
174
„Шарнхорст“ и „Гнайзенау“, по 25 000 т водоизместимост, построени по реда на осъществяването на англо-германското морско съглашение от 1935 г.
175
„Аргус“ (14 450 т), „Хермес“ (10 850 т с 9 самолета), „Корейджес“ (22 500 т с 27 самолета) „Глориес“ (22 500 т с 45 самолета), „Арк Роял“ (22 600 т с 60 самолета), „Фюриес“ (22 450’ т с 29 самолета), „Игъл“ (с 18 самолета). Освен това в строя стъпиха през 1940–1941 г. „Формидебъл“ и „Илъстриес“ по 23 000 т водоизместимост всеки.
176
„Дойчланд“, по-късно преименуван в „Лютцов“, „Адмирал Шеер“, и „Адмирал граф Шпее“ (по 10 000 т водоизместимост всеки).