През март 1940 г. в морето влезе първият такъв крайцер „Атлантис“ с водоизместимост 8000 т. За една и половина година рейдерът потопи в Атлантическия и Индийския океан 22 търговски съда с обида водоизместимост 144 000 т.
През април 1940 г. 5 германски спомагателни крайцера се отправиха за Атлантическия, Тихия и Индийския океан. За половин година те потопиха 36 съда с общ тонаж 225 000 бруто-регистър тона.
През цялото време на войната немските спомагателни крайцери потопиха 136 военни и търговски съда с обща водоизместимост 850 000 т. Обаче и спомагателните крайцери понасяха загуби. Например крайцерът „Пингвин“, който в продължение на една година безнаказано потопяваше търговски съдове (от него бяха потопени съдове с обща водоизместимост 180 000 тона), на свой ред беше потопен от английския крайцер „Корнуел“.
В открито море рейдерите обикновено бяха срещани от специални кораби под неутрални флангове, които им попълваха запасите от гориво, продоволствие и снаряди. Нерядко заловените с продоволствие търговски кораби на противника се използуваха като плаваща снабдителна база. Това им позволяваше да се намират в непрекъснат рейс от два до шест месеца. Така например на 27 октомври 1940 г. в Северния Атлантически океан като рейдер се появи броненосецът „Адмирал Шеер“. На 5 ноември той успя да пресече пътя на конвой от 28 съда и веднага да потопи 11 от тях, в това число и флагманския кораб с водоизместимост 16 000 т. След това той се насочи към Тихия океан и през април се завърна в Германия. През това време германският броненосец потопи 21 съд с обща водоизместимост 152 000 бруто-регистър тона. През времето на този рейд запасите на германския броненосец се попълваха от немския танкер „Нордмарк“ и от заловения английски параход „Дюкеза“.
Като използуваха всички свои възможности, рейдерите се завръщаха в своите бази за ремонт, обикновено в пристанищата на Бискайския залив. Възможностите за укриване на рейдерите се увеличиха след завладяването на военноморските бази и търговските пристанища на Франция, Белгия, Холандия, Дания и Норвегия от немците.
В началото на 1940 г. германското военноморско командуване употреби ново оръжие — магнитните мини. Тези тежкодънни мини се поставяха от ескадрените миноносци, спомагателните съдове и самолетите при входовете на пристанищата, устията на реките по източното крайбрежие на Англия.
Неочакваната употреба на магнитните мини доведе до големи загуби за английския флот. Загубите можеха да бъдат още по-големи, ако на немците не бе се наложило да побързат с употребата на новото оръжие в момент, когато размерите на неговото производство бяха още ограничени.
Взрив настъпваше даже и в случай, когато мината не се е докоснала непосредствено до железния корпус на кораба, а само се е намирала близо до него. Англичаните много бързо се научиха да се борят с магнитните мини, размагнитвайки корабите с поставяне на електрически кабели около корпусите.
За действие в крайбрежните води германското военноморско командуване широко използуваше торпедните катери (от 120 до 150 единици). Те действуваха на групи в състав от 2–3 катера или в състав от дивизион (6–8 катера). През нощта катерите скрито се доближаваха до английското крайбрежие и спотайвайки се, изчакваха благоприятен момент внезапно да атакуват конвой или отделен търговски съд.
За да постигнат внезапност на нападението, немците широко прибягваха към измама на противника.
Така например на 4 юни 1940 г. немска ескадра в състав линейните кораби „Гнайзенау“ и „Шарнхорст“, тежкия крайцер „Хипер“ и 4 ескадрени миноносеца неочаквано се появиха в такъв район, където господството на английския флот никога не е било оспорвано.
Сутринта на 8 юни немската ескадра се натъкна на английския танкер „Ойл пайонир“ (5600 бруто-регистър тона), който се движеше под охраната на корвета „Джунипер“. Англичаните запитали: „Що за кораб си?“ От немския флагмански кораб отговорили: „Саутгемптън“. Англичаните повярвали, тъй като не очаквали в този район да срещнат немски военни кораби. Те заплатиха скъпо за безгрижието си. След 15 минути върху английските кораби се стоварил ураганен огън и те потънали. Освен това същия ден немската ескадра потопи английския транспортен кораб „Орама“ (20 000 т водоизместимост), един болничен параход (19 800 бруто-регистър тона), самолетоносачът „Глориес“ и два ескадрени миноносеца. Ескадреният миноносец „Акоста“ преди да потъне, успя да торпилира линейния кораб „Шарнхорст“ и да му причини тежки повреди.